Двама луди решили да бягат от лудницата. Чудили се, чудили се от къде да се измъкнат и решили да бягат през ключалката на вратата. Засилва се единият – и прас! във вратата. Другият го насърчава:
– Давай, давай, засили се повечко.
Засилва се първият още повече и праааас! във вратата.Другият поглежда през ключалката и казва:
– Абе идиот, той ключът бил вътре.

Група луди пътуват със самолет. По едно време лампите в салона угасват. В тъмното се чува вик:
– Не се плашете! Влязохме в тунел.

В коридора лудите се наловили за кръста, обикалят нагоре-надолу и викат:
– Пуф-паф, пуф-паф...
Идва главният лекар и вика на началника на отделението:
– Абе, не ти ли пречи тоя шум?
– Шумът не, само дето пушекът е много и люти на очите.

В кабинета на психиатъра:
– От какво се оплаквате? – пита лекарят.
– Постоянно ми се струва, че някой ме преследва!
– И откога е това чувство?
– Откакто избягах от затвора.

В двора на лудницата един от лудите се разхожда и влачи след себе си канап. Среща го лекар и го пита:
– Какво правиш?
– Разхождам си кучето.
– Ама как може така, бе! Я му сложи веднага намордник!

Болният споделя:
– Докторе, все по-натрапчиво си мисля, че съм часовник.
– Успокойте се, не е необходимо да си го навивате.

В лудницата:
– Как е болният, който се смята за Луи XIV?
– Има леко подобрение, вече твърди, че е Луи XIII.

На инспекция в психиатрията. Питат готов за изписване болен:
– Доволен ли сте от пребиваването тук?
– О, да! Много са добри! Положително и вас ще ви излекуват!
– Но аз съм министърът на здравеопазването!
– Не се притеснявайте, когато аз влязох тук, бях президент на републиката!

Пациентът е разстроен:
– Докторе, днес изпуснах филията и за първи път тя падна с маслото нагоре!
Психиатърът взел филията, огледал я и казал:
– Това е така, защото сте я намазали от обратната страна.

Пред кабинета на психиатъра:
– Ти видя ли съня с маймунката и носорога?
– Не, не съм го виждал.
– Виж го. Много е интересен.