– Какъв трябва според теб да бъде началникът?
– Поне да не пречи!

– Казах на началника, че съм се помолил на Бога за повишение. Той ми нареди никога повече да не действам през главата му.

– Господин президент – оплаква се секретарката, – докато си седях и пишех на компютъра, неочаквано дойде главният счетоводител и ме целуна!
– Госпожице, много съжалявам, но нашата фирма е толкова голяма, че не мога да върша всичко сам.

Между подчинени:
– Най-после разсмях началника!
– С някой виц ли?
– Не, поисках повишение!

– Какво е дисциплина?
– Това е изкуство да бъдеш винаги по-глупав от началника си.

Привиква шефът подчинен, казва му:
– Не сте полезен за фирмата. От утре сте уволнен!
– Не! По-добре от днес.
– Защо?
– Утре ще съм много зает! На погребение съм!
– На кого?
– На вашето!

Подчинен се обръща към президента на фирмата:
– Шефе, с тази малка заплата никога няма да мога да се оженя!
– Може и така да е, но един ден ще си ми благодарен за това!

На служебен банкет жената на един служител отива при солиден мъж и го пита:
– Прощавайте, вие ли сте шефа на фирмата?
– Да, как познахте?
– Моят мъж много смешно ви имитира вкъщи.

– Извикайте шефа си на телефона!
– Не мога, зает е.
– Но аз съм жена му!
– Хе, те всички така разправят...

Шефът към личния си шофьор:
– Напоследък ми прави впечатление, че се обличаш доста добре, как го правиш със заплатата, която ти давам?
Шофьорът е откровен:
– Ми всичко е въпрос на елементарни сметки – ти чукаш младата ми жена и й даваш 1/3 от заплатата си, аз чукам дъртата ти кранта и тя ми дава една трета от нейната, така че аз живея с твойта заплата, а ти с мойта.