Група хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва:
– Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско!
– Ама капитане, нямаме пари!
– Добре де... ако не това, поне да полеем котката с бира?

Задачата на армията е да направи от нормалните хора патриоти!

– Може ли военният да бъде умен?
– Военният може всичко!

Из ученическо съчинение:
„Пълководците са смели хора, готови да рискуват живота на другите хора”.

Американски войник се връща от база в България и разказва на приятели: "Голяма работа е българската армия. Пехотинците им – смели! Матроси – мощни! Десантчици – обучени! Но имат едни специалисти – трудоваци! Зверове! Чак оръжие не смеят да им дадат...”

– Колко пъти се смее на един виц сержантът?
– Три пъти. Първия път като му го разказват, втория път като му го обясняват, и третия път като го схване.
– А полковникът?
– Два пъти – като му го разказват и като му го обясняват.
– А генерала?
– Един път, понеже не дава да му го обясняват.

В Министерството на отбраната започват поредните съкращения.
Комисия минава по стаите и проверява кой какво работи.
Питат един офицер:
– С какво се занимавате тук?
Офицерът, комуто е дошло до гуша от съкращения, отвръща злобно:
– С нищо!
Комисията кима разбиращо, записва си нещо в тефтерчетата и продължава нататък.
– А вие?
– Също с нищо – солидаризира се с колегата си вторият офицер в стаята.
– Аха, значи – казва тържествуващо шефът на комисията, – тук откриваме какво? Откриваме дублирани длъжности...

– Ефрейтор! Защо не отдавате чест?
– Еее, господин генерал, ако и ние, началниците, започнем да се заяждаме помежду си за дреболии...

Малко момченце преглежда с майка си семейния албум. Вижда снимка на напет млад войник със сержантски нашивки. Момченцето пита:
– Мамо, кой е този млад войник?
– Това е твоят татко – отговаря майката.
Момченцето мисли малко и отново пита:
– Добре, тогава кой е този дебел, плешив цивилен, който живее с нас сега?

Доста пиян старшина строил ротата:
– Войници, защо така криво стоите?
– Защото земята е кръгла! – се обадил някой от строя.
– Кой каза това?
– Галилей.
– Галилей, при мен!
– Но той отдавна е умрял!
– Така значи?! При нас умират хора, а не ми докладвате?