Категории |
Лекари и луди
Човек влиза в кабинета на психиатър, изважда от джоба си кутия с вносен тютюн и започва съсредоточено да си тъпче носа с него. – Мдаааа, попаднали сте на точното място – отбелязва психиатърът. – Така ли? Вие какво, да не би да имате кибрит?
– Вие кой сте? – пита психиатърът доведения в лудницата. – Наполеон. – Много банално. Тук има десетина императори Наполеон. – Обиждате ме, докторе. Аз съм коняк „Наполеон”.
– Внимателно те наблюдавам, и ще ти кажа честно – имаш нуждае от психиатър. – Ами заведи ме тогава при твоя.
„Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм!” (Агиттабло в психиатрия по соцвреме)
– Извинете, колко е часът? – пита един луд. Другият изважда триъгълник, поглежда го и отговаря: – Октомври.
Пациент се оплаква на психиатъра си: – Докторе, всяка нощ сънувам, че ме гони едно страшно чудовище. – Ами що не вземеш да го разкараш по дяволите? – Как? – Кажи му да ходи другаде. – Къде? – Къде, къде ... Няма значение, кажи му каквото ти дойде наум. Вечерта доктора ляга да спи. Изпод кревата му се измъква неописуемо страшилище: – Докторе, пратиха ме при теб...
Психиатърът пита пациента си: – Но защо се чешете непрекъснато? – Защото аз съм единственият човек, който знае къде ме сърби!
Група луди решили да избягат от психиатрията и започнали да тренират как да прескочат оградата. Когато дошъл денят на бягството, те изпратили навън водача си на разузнаване. След малко той се върнал и тъжно казал: – Няма да можем да избягаме. От поройния дъжд през нощта цялата ограда е паднала.
– Докторе, моят съпруг си въобразява, че той – това съм аз. – Ами доведете го тогава, за да го прегледам. – Че защо да го водя? Нали аз съм той.
– Колко психиатри са нужни да завият една крушка?
– Няма значение – важното е крушката да го иска! |