Човек влиза в кабинета на психиатър, изважда от джоба си кутия с вносен тютюн и започва съсредоточено да си тъпче носа с него.
– Мдаааа, попаднали сте на точното място – отбелязва психиатърът.
– Така ли? Вие какво, да не би да имате кибрит?

– Вие кой сте? – пита психиатърът доведения в лудницата.
– Наполеон.
– Много банално. Тук има десетина императори Наполеон.
– Обиждате ме, докторе. Аз съм коняк „Наполеон”.

– Внимателно те наблюдавам, и ще ти кажа честно – имаш нуждае от психиатър.
– Ами заведи ме тогава при твоя.

„Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм!”
(Агиттабло в психиатрия по соцвреме)

– Извинете, колко е часът? – пита един луд.
Другият изважда триъгълник, поглежда го и отговаря:
– Октомври.

Пациент се оплаква на психиатъра си:
– Докторе, всяка нощ сънувам, че ме гони едно страшно чудовище.
– Ами що не вземеш да го разкараш по дяволите?
– Как?
– Кажи му да ходи другаде.
– Къде?
– Къде, къде ... Няма значение, кажи му каквото ти дойде наум.
Вечерта доктора ляга да спи. Изпод кревата му се измъква неописуемо страшилище:
– Докторе, пратиха ме при теб...

Психиатърът пита пациента си:
– Но защо се чешете непрекъснато?
– Защото аз съм единственият човек, който знае къде ме сърби!

Група луди решили да избягат от психиатрията и започнали да тренират как да прескочат оградата. Когато дошъл денят на бягството, те изпратили навън водача си на разузнаване. След малко той се върнал и тъжно казал:
– Няма да можем да избягаме. От поройния дъжд през нощта цялата ограда е паднала.

– Докторе, моят съпруг си въобразява, че той – това съм аз.
– Ами доведете го тогава, за да го прегледам.
– Че защо да го водя? Нали аз съм той.

– Колко психиатри са нужни да завият една крушка?
– Няма значение – важното е крушката да го иска!