Психиатър към пациент:
– Поздравявам ви! При вас се забелязва голям напредък!
– Какъв напредък? Преди половин година бях Наполеон, а сега кой съм? Никой!

Психиатър към пациента:
– За първи път ли сте при мен?
– Да.
– Странно, като ви гледа човек, не би повярвал.

Психиатър обяснява на свой колега:
– И така, правя на пациентите си теста на Роршах – размазвам на един лист мастилено петно и ги питам какво виждат. Склонните към убийство виждат кръв, сексуалните маниаци виждат голи жени и пр.
Колегата му решава да опита този тест. Пациентът му е от новите бизнесмени. Докторът размазва мастилено петно и му го показва. Бизнесменът се вторачва в него и казва:
– О, не, в никакъв случай не мога да платя толкова!

Психиатър прави забележка на пациента:
– Закъснявате! Тъкмо щях да започна без вас!

Психиатър преглежда пациент с помощта на специален тест.
– Миналата неделя бях свидетел на ужасна трагедия на улица „Зелена” – разказва той. – Една кола връхлетя върху мотоциклетист и му отряза главата. Мотоциклетистът стана, вдигна главата си и я понесе към най-близката аптека, за да му я пришият обратно.
Пациентът недоверчиво се усмихнал:
– Тук нещо не ми се връзва. Аптеката на улица „Зелена” не работи в неделя.

Психиатър се опитва да излекува някакъв, който упорито твърдял, че е умрял.
– Добре де, на труповете не им тече кръв, нали?
– Правилно – съгласява се пациентът.
Психиатърът взема една игла, убожда му пръста и потича кръв.
– Видя ли сега! Виждаш ли, че си в грешка! – радва се докторът.
– Вярно, докторе, в грешка съм бил – съгласява се пациентът. И на труповете им течала кръв...

Психично болен отишъл да се прегледа при лекар с оплакването, че има склонност към самоубийство.
– Понякога внезапно изпитвам непреодолимо желание да се самоубия – признал си той. – Само не знам кога наистина ще го направя.
– Хм, мисля, че е по-добре предварително да ми платите за консултацията – казал психиатърът.

Срещат се двама приятели на улицата и единия пита другия:
– Къде си се забързал?
– Отивам на психиатър.
– Тъй ли, че защо, изглеждаш ми здрав...
– Абе, нещо започнах да помня като слон...
– Че това не е чак толкова лошо!
– Може и да си прав, има и хубави неща – замечтано отговаря първият – зелената джунгла, първата слоница...

Трима луди вървели към оздравяване и докторите решили те да минат на комисия – да ги пускат ли, или не?
Явява се луд 1:
Комисията: „Колко е две плюс две?”
Психар 1: „Единайсе”.
Комисията: „Втори опит, колко е две плюс две?”
Психар 1: „Единайсет”.
Е, няма как, ще седи още.
Явява се Психар 2:
Комисията: „Колко е две плюс две?”
Психар 2: „Синьо”.
Комисията: „Втори опит, колко е две плюс две?”
Психар 2: „Синьо”.
Е, няма как, ще седи още.
Явява се Психар 3:
Комисията: „Колко е две плюс две?”
Психар 3: „Четири”.
В комисията пощуряват, следват приказки, рецепти, обсъждане, накрая го питат: „Как стигнахте до верния отговор?”
Психар 3: „Много просто – две по две е единадесет, делено на синьо прави четири”.

– Често чувам гласове, докторе, а не виждам хора!
– И кога ви се случва това?
– Когато говоря по телефона...