Срещат се двама приятели, поклонници на музиката.
– Да отидем утре на концерт на филхармонията?
– Не. Не мога. Утре свири Петров.
След известно време:
– Слушай, в петък ще има концерт на Монсерат Кабайе, взех два билета, ще дойдеш ли?
– Не, не мога, в петък Петров ще има концерт...
– Слушай, бе, кой е тоя Петров? – изумено пита първият.
– Откъде да го знам, бе! Просто когато Петров има концерт, аз чукам жена му...

– Робсън, ела вкъщи, докато спре дъждът. Дъщерята ще ни изсвири нещо на пиано.
– Благодаря, но не вали чак толкова силно.

Един на излизане след „Жизел”:
– Винаги съм се чудил, защо балерините все играят на пръсти? Не е ли по-лесно просто да си намерят по-високи балерини?

Руски новобогаташ пише до радиото: „На мен и на моите приятели много ни харесва Менделсоновият марш. Искаме да ни кажете, кой го е написал”.

– Ако не престанеш да надуваш този саксофон, ще полудея!
– Вече е късно. Престанах преди два часа...

Из мемоарите на една холивудска актриса: „Аз обичах само един мъж, но кой точно от всички беше той, не помня”.

– Това е третата момчешка роля, която ме принуждавате да играя, половината хора от града вече си мислят, че съм момче – оплаква се млада артистка на режисьора.
– Не се безпокойте! Другата половина може да докаже под клетва, че това не е така.

Холивудска актриса пита своя колежка:
– Вярно ли е, че на един коктейл са казали за мен, че съм много талантлива, а ти си твърдяла обратното?
– Изобщо не е вярно! Аз никога не съм твърдяла, че си талантлива!

– Искам перлената огърлица, с която съм в първо действие, да е истинска – капризничи актриса.
Режисьорът:
– Добре! Тогава и отровата в последното действие ще е истинска...

Порнозвезда е при гинеколога:
– Докторе, да се съблека ли?
– Защо? Снощи гледах последния ви филм...