Прокурорът:
– Престъплението е извършено със замах, професионализъм, прецизност...
Обвиняемият се обажда:
– Колкото и комплименти да ми правите, пак няма да си призная.

Съдийка споделя със съпруга си:
– Напускам съдийството и ще стана адвокат!
– Защо бе, Миме?
– Падна ми се най-гадното дело. Заловен е катаджия с 200 лева подкуп, взет от неправоспособен, пиян ром с крадена Жигула, който се е блъснал в турски тираджия с купена книжка, след което в тях се е блъснал камион с контрабандна стока, собственост на митничар.
– И какво от това?
– Митничарят е племенник на министъра.

Един затворник повикал надзирателя и му казал:
- Моля ви, предайте това писмо на адвоката ми. Той е през две килии от мен.

По време на проверка в затвора, инспекторът пита някакъв затворник:
- Защо сте тук?
- Ами, не ме пускат да изляза!

Дяволът посетил млад адвокат и му направил оферта:
"Аз мога да ти помогна. Ще увелича заплатата ти пет пъти. Твоите колеги ще те обичат, клиентите ти ще те уважават и ще имаш по четири месеца отпуска годишно. Всичко, което трябва да направиш е да ми дадеш душата на жена си и на децата си".
Адвокатът се замислил и казал, "Хммм, къде е уловката"?

Съдията пита:
- Защо ударихте жена си с чук по главата?
Подсъдимият:
- Всеки сам кове щастието си, господин съдия.

Съдията пита шофьора:
- Как стана така, че автобусът се блъсна?
- Нямам представа! През това време продавах билети.

- Защо сте си наели толкова млад адвокат?
- Струва ми се, че процесът ще се проточи...

Един мъж отива в съда за да си смени името, понеже било обидно. Казва на съдията:
- Г-н съдия, искам да си сменя името, защото много ме е срам.
- Добре. Как се казвате?
- Ама, срам ме е!
- Е, хайде де!
- Добре. Казвам се Петър Лайнаров.
- Да, веднага ще го сменя! Как искате да се казвате?
- Иван Лайнаров, г-н съдия.

Питат блондинка:
- Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?
- Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше „Твой завинаги”.