Президентът Путин присъства на планови мъчения в Северния военен окръг.

Резултати от стрелбите:
Иванов – 9 от 10.
Петров – 10 от 10.
Тотев – Петров...

Сутрешна визитация във военен лазарет. Лекарят спира при първо легло в стаята:
– Каква е диагнозата?
– Хемороиди?
– С какво се лекуват?
– Мажат ги с йод.
– Оплаквания?
– Няма.
При четвърто легло:
– Каква е диагнозата?
– Ангина.
– С какво се лекува?
– Мазане с йод.
– Оплаквания?
– Да, нека първо мен да ме мажат...

Старшината Колимечков излиза на плаца:
– Строй, строй се, преброй се!
– Аз сам първи, он е втори, он пред мене, он зад мене, пред зук, зук.
– Некой хора закъсняват за строя...
– Господин старшина, може ли да се муцна у стройо?
– Може, може, ама аз ако ти муцнем една?! Как се кажеш?
– Вълкан Вълканов.
– От дека си?
– От село Мечка.
– Къде работù там?
– У завод "Стръвница".
– Като какъв?
– Като опиняк на кожи.
– У–у–у, ега ти у зверо. Аре муцни се у строя… Сега некви въпроси имате ли?
– Господин старшина, голема ми е каската.
– Каската ти е таман, главата ти е малечка!
– Господин старшина, загубих си иглата.
– Абе аз на вас колко пъти ще казвам да си надписвате вещите?!
– Господин старшина, мое ли да одим да гледаме Хамлет?
– Не мое, ако иска, Амлет да дойде да ви види на портало!
– Нещо друго?
–......(мълчание)
– Много добре. Ей, ти там, дай тон за песен.
– Коя песен, господин старшина?
– Абе ти дай тона, па после че видим песента!

Старшината:
– Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред!
Всички остават на мястото си, само един дребен мъж с вид на класически мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината пита:
– Ти ли бе, ти ли не се страхуваш от жена си?
– Ми да.
– И как го правиш?
– Ами... слушкам.

Редник Минчев докладва на ротния:
– Господин капитан, в ротата ни има педераст!
– Как разбра?
– Някой ми е откраднал боята за коса и червилото.

Петима войници са се наредили пред военния лекар и той ги преглежда:
– От какво се оплаквате?
– Апандисит.
– Ще го отрежем! Вие?
– Сливици.
– Ще го отрежем! Вие ?
– Имам кокоши трън в петата...
– Ще го отрежем! Следващия!
– Мазолът ме мъчи.
– Ще го отрежем!
Петият мълчи. Докторът го пита:
– А вие, ефрейтор, от какво се оплаквате?
– А, нищо... Болеше ме сърцето, но ми мина.

Войници кацат на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
– Онзи кратер вляво от мен, виждате ли го?
– Да.
– Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
– Да.
– Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
– Да.
– Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Пешев:
– Разрешете да запитам.
– Казвай, Пешев!
– Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
– Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!

В по време на морски маневри офицер пита моряк какво ще направи, ако забележи, че някой е паднал в морето.
– Ще извикам: "Човек зад борда!"
– Отлично! Ами ако падне някой от офицерите?
– Зависи кой...

В гарнизонното градче капитанът слага сина си да спи.
– Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат!
– Късно е вече, синко, лягай да спиш.
– Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!
– Ох, какво да те правя! – въздиша капитанът. Скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
– Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Бисерите на старшина Колимечков:
„Ти защо си в спалното и не си никъде?!?”
„Сигналът за атака е три зелени изсвирвания!”
„Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!”
„Някой в строя не пее, но аз го чувам!”
„Бегом от мен до другото дърво!”
„Влез в строя, за да не те вали дъжда!”
„Никой да не се качва в камионите, преди да са дошли!”
„Навън е три метра сняг до колене...”
„Казал съм: Като се прозяваш, да си затваряш устата!”
„Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!”
„Като говориш с мене, ще мълчиш!”
„Сега е тъмно и може би няма да ме чуете...”