Категории |
Армейски
Пред наборна комисия стои млад мъж. – Какво образование имате? – Учил съм в Бъркли, Лос Анжелис, в Пристънския и Колумбийския университети. Имам докторат и атестат за бакалавър по хуманитарните науки. – Запишете – казва офицерът на писаря: – може да чете и пише.
Редник Илиев: – Господин старшина, изгубил съм си фуражката! – Вкарайте го в ареста! Да седи там, докато я намери...
Началникът на караула обикаля постовете и на всички вика: – Не хъркайте толкова силно, от вас дежурният офицер не може да заспи!
– Редник Илиев, кое беше онова момиче, с което вчера се разхождаше? – Сестра ми е, господин старшина. – А как й е името? – Не ми е казала, господин старшина.
Редник Илиев отива в лазарета. Лекарят: – Какво те боли? – Не се чувствам добре, господин докторе. – Къде не се чувстваш добре? – В казармата, господин докторе!
– Редник, Пешев! – Аз. – Фащал ли си някогаш пушка? Стрелял ли си? – Тъй вярно! На погребението на баба. Сички хора плачеа, а отде изникна един поп, и от вратницата зе да пее. Весело му. Грабнах пушката на тате и бам... в попа. – И улучи ли го? – Уцелих само калимавката, че главата му била малко по-надолшке.
Двама офицери се разхождат из казармата и си приказват: – Представи си, колега – казва единият, – какъв огромен напредък имат жените във военно отношение. Ето аз, 28-годишен съм още поручик, а сестра ми едва 20-годишна вече достигна до чин майорша!
Събрали се неколцина и започнали да си припомнят за Междусъюзническата война. Един заявил: – В едно сражение на мен ми се случи, че убих двайсет души. – Аз убих веднъж двайсет и пет – казал втори. – Аз пък в Добруджа сам разпръснах два румънски ескадрона – добавил скромно трети. Четвъртият пък бил пленил три неприятелски знамена... – Ами ти? – попитали Страхил Балкански, който стоял свит в ъгъла. – Ти нищо ли не си извършил през войната? – Аз, да ви кажа правичката – заявил той, – бях убит през войната...
По време на стрелби. – Защо нито веднъж не улучихте мишената, редник Пешев? – Решил съм да я пленя, господин капитан!
Двама войника стоят пред старшината и искат отпуска:
– Разрешете да доложа! Искам да се оженя и имам нужда от двайсет дни отпуск! – Разрешете да доложа! Искам да се женя и имам нужда от двайсет и пет дена отпуска! – Защо са ти на тебе пет дена повече? – пита старшината втория войник. – Нали трябва да намеря за коя да се оженя! – отговаря той. |