Пред наборна комисия стои млад мъж.
– Какво образование имате?
– Учил съм в Бъркли, Лос Анжелис, в Пристънския и Колумбийския университети. Имам докторат и атестат за бакалавър по хуманитарните науки.
– Запишете – казва офицерът на писаря: – може да чете и пише.

Редник Илиев:
– Господин старшина, изгубил съм си фуражката!
– Вкарайте го в ареста! Да седи там, докато я намери...

Началникът на караула обикаля постовете и на всички вика:
– Не хъркайте толкова силно, от вас дежурният офицер не може да заспи!

– Редник Илиев, кое беше онова момиче, с което вчера се разхождаше?
– Сестра ми е, господин старшина.
– А как й е името?
– Не ми е казала, господин старшина.

Редник Илиев отива в лазарета. Лекарят:
– Какво те боли?
– Не се чувствам добре, господин докторе.
– Къде не се чувстваш добре?
– В казармата, господин докторе!

– Редник, Пешев!
– Аз.
– Фащал ли си някогаш пушка? Стрелял ли си?
– Тъй вярно! На погребението на баба. Сички хора плачеа, а отде изникна един поп, и от вратницата зе да пее. Весело му. Грабнах пушката на тате и бам... в попа.
– И улучи ли го?
– Уцелих само калимавката, че главата му била малко по-надолшке.

Двама офицери се разхождат из казармата и си приказват:
– Представи си, колега – казва единият, – какъв огромен напредък имат жените във военно отношение. Ето аз, 28-годишен съм още поручик, а сестра ми едва 20-годишна вече достигна до чин майорша!

Събрали се неколцина и започнали да си припомнят за Междусъюзническата война. Един заявил:
– В едно сражение на мен ми се случи, че убих двайсет души.
– Аз убих веднъж двайсет и пет – казал втори.
– Аз пък в Добруджа сам разпръснах два румънски ескадрона – добавил скромно трети.
Четвъртият пък бил пленил три неприятелски знамена...
– Ами ти? – попитали Страхил Балкански, който стоял свит в ъгъла. – Ти нищо ли не си извършил през войната?
– Аз, да ви кажа правичката – заявил той, – бях убит през войната...

По време на стрелби.
– Защо нито веднъж не улучихте мишената, редник Пешев?
– Решил съм да я пленя, господин капитан!

Двама войника стоят пред старшината и искат отпуска:
– Разрешете да доложа! Искам да се оженя и имам нужда от двайсет дни отпуск!
– Разрешете да доложа! Искам да се женя и имам нужда от двайсет и пет дена отпуска!
– Защо са ти на тебе пет дена повече? – пита старшината втория войник.
– Нали трябва да намеря за коя да се оженя! – отговаря той.