Новобранецът Алфонсо пише на майка си: "Мамо, купи едно куче и го кръсти Сержант. Като се уволня, ще се върна и ще го обеся!"

По време на студената война се карат американец и българин. Американецът казва:
– Ние ще ви пуснем неутронна бомба!
– Какво е това?
– Ами всичко живо изчезва, а материалното остава.
– Хе–хе, това нищо не е. На вас ви стига един взвод старшини.
– ?!?
– Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.

Разтревожен моряк докладва на командира на подводницата:
– Господин капитан, в спалното помещение нахлува вода!
– Спокойно, моят помощник пак е забравил да спре душа в банята.

– Редник Елиът, ти защо не дойде при мен след като те извиках?
– Защото не ви чух, господин сержант.
– Тогава беше длъжен да дойдеш и да доложиш, че не си ме чул!

– Редник Йоханес, ако през нощта видите, че към вашия шеф в тъмното пълзи човек, ще стреляте ли?
– Не, както винаги ще заведа офицера в квартирата му.

Редник Ренато отива при военния лекар и се оплаква, че не е добре. Той го преглежда и казва:
– В цивилния живот за такава дреболия изобщо нямаше да дойдеш при мен!
– Разбира се. Тогава щях да ви извикам вкъщи.

Редник Шарл пише на майка си: "Мамо, напразно си се мъчила 18 години да ме будиш сутрин рано, да правя гимнастика, да си мия зъбите, да се бръсна, да закусвам и рано да си лягам вечер. Тук в казармата ме научиха на всичко това само за една седмица”.

Сержант Браун е строг:
– Редник Конъли, пак сте сгрешил неправилно!

Сержант Пейпър е много ядосан от непослушанието на младите войници и ги строява в една редица:
– Предупреждавам, че ще започна да наказвам! Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща!

Сержантът оглежда доволно новобранците:
– Браво, с такива войници като вас нашите девойки могат да спят напълно спокойно!