Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
– Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
– Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник–щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва.
Така се появили старшините.

Старшина командва взвод войници:
– Ходом, марш! Раз, два... раз, два...
Покрай него минава петгодишно хлапе и казва:
– Ей, чичко, а пък аз мога да броя до десет!

Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва:
– Трябва ми един доброволец. Две крачки пред строя!

На плаца старшината казва на войниците:
– Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред.
Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред.
– Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината.
– Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият тук, та дойдох да ви правя компания...

Във военния щаб плаче млада жена с бебе на ръце. Среща един войник и му казва:
– Идете при майора. Кажете му, че при миналогодишните маневри е станала малка злополука...

Възрастен човечец влиза в Министерството на отбраната и изявява желание да постъпи във флота.
– На колко години сте? – пита го младичък капитан.
– На петдесет и пет.
– Много сте стар за нас.
– Дявол да го вземе, нима нямате нужда от някой и друг адмирал?

Гид развежда туристи по палубата на боен кораб в пристанището. Той им посочва бронзова табелка на палубата. На табелката пише: "Тук падна нашият храбър капитан".
– Нищо чудно – мърмори нервна стара дама. – И аз се спънах на това проклето нещо...

– Господин ефрейтор, жена ти дойде при тебе!
– Редник Иванов, на кого говориш, бе! Ще кажеш "жена ви дойде при вас".
– При нас идва вчера.

Старшината:
„Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?”
„От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!”
„Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци!”

Преподавател от военното училище:
– Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира, или се полудява. Аз съм го карал два пъти...