Категории |
Щирлиц
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш, че даже и да съм аз, няма да си призная...
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж...
Щирлиц отваря една врата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – Аха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежда Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията като си припомня инструкциите: „Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц.” След малко влиза санитарят на отрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. „Скиори”, помисли си Щирлиц. „Щирлиц”, помислиха си рибарите.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и Гестапо в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно... В този момент влиза Фюрерът, самият Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: „Хайл Хитлер!” и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: „Хайл Гитлер!”... Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур... – помисли си Щирлиц.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. „Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?” – помисли си Мюлер. „Не е твоя работа, гадино!” – помисли си Щирлиц.
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
– Мюлер, знаете ли, аз всъщност съм съветски агент? – Не! – пошегувал се и Мюлер. |