Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
– Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
– Мюлер, много добре знаеш, че даже и да съм аз, няма да си призная...

Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж...

Щирлиц отваря една врата – светлина. Затваря вратата – мрак.
Пак отваря вратата – пак светлина.
– Аха! Хладилник! – досети се Щирлиц.

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
– Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
– Айн шнапс, бите.
Поглежда Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
– На-а-а-а-а-а!

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията като си припомня инструкциите: „Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц.”
След малко влиза санитарят на отрезвителното и се усмихва лъчезарно:
– Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
„Скиори”, помисли си Щирлиц.
„Щирлиц”, помислиха си рибарите.

Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и Гестапо в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрерът, самият Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: „Хайл Хитлер!” и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: „Хайл Гитлер!”... Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
– Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...

Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
– Пистолет! – помисли си Мюлер.
– Близо си, сладур... – помисли си Щирлиц.

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
„Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?” – помисли си Мюлер.
„Не е твоя работа, гадино!” – помисли си Щирлиц.

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
– Мюлер, знаете ли, аз всъщност съм съветски агент?
– Не! – пошегувал се и Мюлер.