Учителката:
– Обичайте животните, това е хубаво. Но не ги целувайте, това е вредно. Можете ли да ми дадете пример?
Иванчо:
– Аз мога. Леля ми имаше навик да целува кучето си и...
– И какво стана?
– Ами кучето умря.

Марийка казва на Иванчо:
– Хайде да играем на учители!
– За тия заплати не си заслужава, Марийке!..

За рождения ден на баща си Иванчо му поднася подарък тиранти.
– Благодаря! – казва трогнат бащата. – А откъде ти хрумна тъкмо това да ми подариш?
– За да не ползваш колана, когато ми видиш бележника.

Иванчо се хвали:
– Днес се държах като истински джентълмен. В трамвая отстъпих място на една дама, за да мога по-удобно да й гледам в деколтето.

Иванчо се хвали на по-малката си сестра:
– Виж, намерих подкова! Знаеш ли какво значи това?
– Знам: тича сега някъде бедното конче босичко!

Учителката по биология:
– Иванчо, я кажи, по какво се различава магарето от слона?
– По мястото на хобота, госпожице.

Учителката:
– Иванчо, кажи ми бързо, колко е 5+8?
– 23.
– Може ли да си такъв несъобразителен! Това е 13, а не 23!
– Ама вие поискахте да отговоря бързо, а не точно.

Учителят:
– Надявам се, Иванчо, днес да не видя как преписваш класното?
Иванчо:
– И аз разчитам на това.

Учителката по литература:
– Деца, кажете ми една съгласна?
Иванчо:
– Марийка, госпожо.

Събужда се сутринта малката Марийка, поглежда си часовника и си мисли:
– За детската градина вече съм закъсняла... Значи да си ходя у дома.