Категории |
Иванчо и Марийка
Учителката: – Обичайте животните, това е хубаво. Но не ги целувайте, това е вредно. Можете ли да ми дадете пример? Иванчо: – Аз мога. Леля ми имаше навик да целува кучето си и... – И какво стана? – Ами кучето умря.
Марийка казва на Иванчо: – Хайде да играем на учители! – За тия заплати не си заслужава, Марийке!..
За рождения ден на баща си Иванчо му поднася подарък тиранти. – Благодаря! – казва трогнат бащата. – А откъде ти хрумна тъкмо това да ми подариш? – За да не ползваш колана, когато ми видиш бележника.
Иванчо се хвали: – Днес се държах като истински джентълмен. В трамвая отстъпих място на една дама, за да мога по-удобно да й гледам в деколтето.
Иванчо се хвали на по-малката си сестра: – Виж, намерих подкова! Знаеш ли какво значи това? – Знам: тича сега някъде бедното конче босичко!
Учителката по биология: – Иванчо, я кажи, по какво се различава магарето от слона? – По мястото на хобота, госпожице.
Учителката: – Иванчо, кажи ми бързо, колко е 5+8? – 23. – Може ли да си такъв несъобразителен! Това е 13, а не 23! – Ама вие поискахте да отговоря бързо, а не точно.
Учителят: – Надявам се, Иванчо, днес да не видя как преписваш класното? Иванчо: – И аз разчитам на това.
Учителката по литература: – Деца, кажете ми една съгласна? Иванчо: – Марийка, госпожо.
Събужда се сутринта малката Марийка, поглежда си часовника и си мисли:
– За детската градина вече съм закъсняла... Значи да си ходя у дома. |