Категории |
Иванчо и Марийка
Кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря, моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Класът на Иванчо в час по биология. Учителката ги пита: – Деца, кое животно най-много ви харесва? – Лъвът, горският цар! – Браво, Петърчо, петица. – Маймунката, защото е много интересна и игрива. – Добре, Ангелчо, добър 4. – На слона топките! – Не те е срам, Иванчо! Две! – Две, ама ей такива!
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжът ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му го пита: – Какво става бе, що си ревнал? – Ми... щото... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон.... – Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш! – Да-да... нали затова рева...щото се смях...
Иванчо се прибира след училище. Баща му го пита: – Как върви училището? – Ами тате, то... – Кажи бе, идиот! – Ми... Имам седем двойки за годината... – Колко?! – Седем... Бащата адски сърдит: – И по какво е първата? – Ами по френски... – Абе, тъпанар с тъпанар, защо имаш двойка по френски? – Учителката каза да напишем четири изречения и да направим извод. И аз пиша: „Госпожата по френски ходи с господина по български”. „Госпожата по френски ходи с господина по математика”. „Госпожата по френски ходи с господина по информатика”. „Госпожата по френски ходи и с господина по физическо. " Бащата казал: – Сине, тя е курва! – Ами и аз такъв извод направих и тя ми написа двойка. – Айде, прощавам ти за тази двойка. По какво е следващата? – Амии, по математика... – А защо имаш двойка по математика? – Тате, оная пита: „Колко е 5 по 6?” – и аз казвам: „30”. „.Ами колко е 6 по 5?” Бащата: – Ама тая си прави ташаци с тебе! – И аз така й казах и тя ми написа двойка. – И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата? – По обща география. – Как така бе? – Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, а? – Еба ли я! – Ами и аз така й казах и тя ми писа двойка. – Добре. А следващата? – По биология. – Идиот! Как успя бе? – Даскалицата ни нареди в две редици – едната момичета, другата момчета. Момичетата да кажат женски екземпляр, а момчетата – мъжки. И тъпанарката срещу мене вика: „Муха”, а аз викам: „Мухоебец” – и даскалката ми шибна двойка... – Запазвам хладнокръвие. Казвай за следващата. – По география на България. Оная вика: „Благоевград град ли е?”, а аз: „Не, село е!” „Е как ще е село, като завършва на -град?” „Ами, госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?” И тя ми тури двойка. – Както и да е. Нататък? – По физическо. Тати, оня вика: „Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак...” „Еее, господине, аз на какво да се крепя?” – и той ми написа двойка. – А последната? – По музика. Бащата: – И по музика ли бе, тъпанар! Иванчо сърдит: – Тате, можеш ли да ми кажеш как се пее след шест двойки?
Иванчо се прибира с зачервени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
След училище баща му на Иванчо го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.
Майката на Иванчо го пита защо се връща късно от училище. – Имахме състезание и аз излязох пръв! – Какво състезание – спортно ли? – Момчетата си мерихме пишките и моята се оказа най-дълга! – Ще кажа на баща ти да те напердаши! – Ама защо? Аз се похвалих и на стрина Гинка, а тя ме потупа по гърба и каза: „Бащичко!”
Иванчо се връща в къщи с насинено око. Майка му: – Иванчо, нали ти казах – преди да се сбиеш, да броиш до 10! А той: – Да, ама майката на Стоян му казала да брои само до 5!
Иванчо поканил Марийка на купон. И не пропуснал да й направи комплимент:
– Много си хубава тая вечер! Тя, за да се направи на интересна, му отговорила: – Жалко, че не може да се каже същото и за теб! – Тогава излъжи, като мен... – отговорил й Иванчо. |