Иванчо поканил Марийка на гости. Купил торта, цветя, бутилка коняк, кутия цигари, подредил ги на масата, чака. Минава час. Иванчо мисли:
„Марийка е от добро семейство, няма да пие” – и прибрал бутилката. Минава още час. Той мисли:
„Марийка е от добро семейство, тя не пуши”. Прибрал цигарите.
На вратата се звъни. Влиза Марийка. Иванчо я пита:
– А ти защо идваш с ученическа униформа?
– Нали утре сме на училище…

Иванчо се изцапал и майка му се развикала:
– Абе, прасе с прасе, ти знаеш ли кво е прасе?
– Да мамо, детето на свинята.

Учителката казва на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде „очевидно”.
На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката посочва:
– Кажи, Галя.
Галя започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни, Галя, отличен. Кажи ти, Румяна.
Румяна започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Руми, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник „Financial Times”. Обаче баба не знае английски – очевидно е била по голяма нужда.

Марийка се връща от училище развеселена:
– Мамо, мамо, в училище ни правиха изследвания. Оказа се, че в класа има само една девствена.
– Ти ли беше, мъничето ми?
– Не, разбира се. Даскалицата.

Марийка казва на майка си:
– Мамо, Иванчо си има кофичка.
– И на тебе ще ти купя, миличка.
– Мамо, Иванчо си има лопатка.
– И на тебе ще ти купим.
– Мамо, Иванчо си има пишка.
– Спокойно, миличка, като пораснеш, ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!

Марийка казала веднъж на Иванчо:
– Ама ти много заекваш, бе!
А той й отговорил:
– О-о, ти да в-видиш с-сестра ми – тя д-докато к-каже „н-не”, и хоп – б-бременна в т-третия месец.

Малкият Иванчо си играе с влакчето в хола. Майка му е в кухнята, но от време-навреме дочува откъслечните му реплики:
– ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха дотук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
– Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Майка му въздъхва облекчено...
– ... а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Малкият Иванчо гледа тегленето на тиражите от тотото и гордо казва:
– Тате, ти си страшен! Тия от тотото никога не могат да познаят кои точно числа задраскваш!

Марийка се прибира от училище и казва:
– Мамо, днес в междучасието Иванчо ме целуна по устата!
– И как стана това? – възмущава се майка й.
– Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

Лелята на Иванчо:
– Ти нали помагаш на мама?
– Да.
– Как? – продължава да го разпитва тя.
– Ами броим сребърните лъжички, след като ти си тръгнеш...