Майката пита Иванчо:
- Защо плачеш?
- Сънувах, че училището е изгоряло.
- Не плачи де, това е само сън!
- Плача точно за това?

Учителката:
- Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"!
Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка."
- Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно!
Иванчо пише: "От гората излезе недевойка."
Учителката:
- Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи!
Иванчо:
- Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот...

Иванчо разправя на баща си:
- Днес намерих 200 лева на улицата и ги отнесох в полицията. На мое място ти какво щеше да направиш?
- И аз като тебе - щях да излъжа.

В детската градина учителката кара децата да броят.
Стоянчо: – Едно, две, три, четири?
Гошко: – Пет, шест, седем, осем?
Иванчо: – Девет, десет, вале, дама, поп?

Учителката вдига Иванчо и му казва:
- Иванчо кажи две местоимения.
Иванчо:
- Кой, аз?

Учителят изпитва ученик:
- Кажи, Иванчо, какво внасяме от Индия?
- Не знам, господине.
- А, откъде взимаме черния пипер?
- От съседката...

Иванчо към баща си:
- Тате, класната те вика в училище.
- Защо? - пита таткото.
- Не знам, не съм я виждал от месец!

Бащата на Иванчо казва:
- Дай да ти видя бележника.
- Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.

Иванчо се връща вкъщи с посинено око. Майка му:
- Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да преброиш до 10?
- Да, мамо, ама майката на Стоян му казала да брои само до 5...

Учителката:
- Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"!
Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка."
- Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно!
Иванчо пише: "От гората излезе недевойка."
Учителката:
- Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи!
Иванчо:
- Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот...