Категории |
Иванчо и Марийка
Учителят пита: – Иванчо, можеш ли да ми изброиш най-високите планини в света? – Да, кои по-точно?
Учителят по биология изпитва Иванчо: – Можеш ли да кажеш откога се правят генетични експерименти? – Още от дълбока древност. И първите кръстоски се казват кентаври и сирени.
– Иванчо, утре не искам да идваш на училище без майка си или баща си! – А вдруги ден, господин учителю?
В училище учителката съобщава: – А сега, деца, ще изучаваме буквата „х”. Иванчо вдига ръка: – Аз да кажа, аз да кажа! – Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата „п” не си довел баща си в училище.
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директорът, и двама следователи от Трето районно.
– Иванчо, какво би искал да ти подаря за рождения ти ден? – Кон, пистолет и три дни да не се мия.
Учителката пита Иванчо, ако имат пет ябълки и Гошо му вземе две, колко ще му останат. – Нека само да посмее.
Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква: – Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?
В часа по математика: – Иванчо, защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и асоциативно мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. А какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза, е сухо, кораво и право, а когато излиза, е меко, мокро и увиснало? Учителката разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото си: – Правилно! Но може да бъде и дъвка... |