Учителят пита:
– Иванчо, можеш ли да ми изброиш най-високите планини в света?
– Да, кои по-точно?

Учителят по биология изпитва Иванчо:
– Можеш ли да кажеш откога се правят генетични експерименти?
– Още от дълбока древност. И първите кръстоски се казват кентаври и сирени.

– Иванчо, утре не искам да идваш на училище без майка си или баща си!
– А вдруги ден, господин учителю?

В училище учителката съобщава:
– А сега, деца, ще изучаваме буквата „х”.
Иванчо вдига ръка:
– Аз да кажа, аз да кажа!
– Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата „п” не си довел баща си в училище.

Иванчо се връща от училище и казва на баща си:
– Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище.
– Как така специална?
– Ами само аз, ти, директорът, и двама следователи от Трето районно.

– Иванчо, какво би искал да ти подаря за рождения ти ден?
– Кон, пистолет и три дни да не се мия.

Учителката пита Иванчо, ако имат пет ябълки и Гошо му вземе две, колко ще му останат.
– Нека само да посмее.

Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква:
– Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?

В часа по математика:
– Иванчо, защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката.
– Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и асоциативно мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
– Бетонна стена.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. А какво е това: Голямо кафяво в полето?
Децата:
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и купа старо сено.
Иванчо от последния чин:
– Или купчина тор!
Учителката:
– Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
– Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
– Може!
– Какво е това: като влиза, е сухо, кораво и право, а когато излиза, е меко, мокро и увиснало?
Учителката разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото си:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка...