Иванчо пита Марийка:
– Каква е разликата между майка ти и баща ти?
– Не знам.
– Майка ти има мустаци, а баща ти – не.

Каката на Иванчо поканила приятелките си на гости. Идват те и Иванчо започнал да се запознава с тях, но карал през една. Това им направило впечатление и го попитали защо прави така.
– Ами мама ми каза, че всяка втора жена е курва и аз затова избягвам да се запознавам с вторите – отговорил Иванчо.

Осемгодишният Иванчо упреква учителката:
– И аз не харесвам всичко, което правите, но не отивам след това веднага да се оплаквам на родителите ви!

– Седем години не пушех, не пиех и не общувах с жени! – хвали се Иванчо. – И след това тръгнах на училище.

След първия учебен ден майката пита Марийка:
– Хареса ли ти новият учител?
– Хареса ми, но едва ли ще излезе нещо – харесват го всички момичета.

Учителката влиза в клас, придружена от двама непознати.
– Деца, това са двама геолози – казва тя. – А ти, Иванчо, ще заведеш геолозите до мястото, където си намерил онези хубави лъскави камъни.
– Днес не може, госпожице!
– Защо?
– Защото днес музеят е затворен!

Учителката пита Иванчо:
– Защо сутрин има роса?
– Защото Земята се върти бърже и се изпотява.

Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов".
Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието име започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начинът на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й обяснил, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.

Учителката се разболяла и влязла в болница. Класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
– Положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.

Учителят:
– Деца, какво време е това: аз кашлям, той кашля, тя кашля...
От последните чинове се чува гласът на Иванчо:
– Зимно!