Категории |
Иванчо и Марийка
Майор Михов се връща от фронта. Учителката на Иванчо го кани да погостува на класа и да разкаже за войната. Предварително тя казва на класа всеки да приготви по едно кратко съчинение, всяка дума от което да започва с М. Отива майор Михов – започва да разказва и накрая учителката му казва: – Майор Михов – сега сме ви подготвили изненада – и посочва едно момиченце, което вдига ръка. Момиченцето става и казва: „Москва. Манифестация. Майор Михов минава с много медали”. Майорът се възгордява. Учителката посочва друго момиченце. То става и казва: „Милано. Мафия. Мафиотите молят Михов: Милост, Майор Михов, Милост”. Накрая учителката вдига Иванчо: Той почва: „Мизия. Мараня. Мръсен Миндер, Много Мухи. Майор Михов Мляска Мазен Минет на Мустафа Манаф. Мустафа Манаф Морно Мърмори– Машала Майор Михов, Машала”.
Иванчо разправя на Марийка: – Марийке, като порасна, искам да се оженя за теб! А Марийка отговорила: – И аз искам, но не може, защото всички от моето семейство са женени за роднини, например мама се е оженила за татко, баба за дядо и вуйчо за вуйна.
– Иванчо, защо си обул ботушите си? Днес е топло и никъде няма кал! – Нищо, мамо, аз ще намеря!
– Иванчо, на мен щъркелът ми донесе брат! – Голяма работа – на мен пък брат ми донесе щъркел!
– Иванчо, представи си, че пиеш кока-кола и ще ти е по-лесно да глътнеш лекарството. – Мамо, не е ли по-добре да изпия една кока-кола, а ти да си представиш, че пия лекарството?
Майката на Иванчо го пита след училище: – Иванчо, едно гълъбче ми каза, че са те изпитали. Колко получи? – Питай гълъбчето, мамо!
Иванчо се връща от училище и разказва на баща си, че в часа по химия е направил опит, от който е последвал взрив. – И учителят ти писа двойка, нали? – Не успя...
Първи учебен час. Учителката: – Деца, ако някой иска да каже нещо, трябва да вдигне ръка. Иванчо веднага вдига. – Кажи, Иване! – Само проверявам дали системата работи.
Разговор между момчета: – Мама ми каза, че като малък съм бил по-умен от другите деца, защото съм проходил само на една годинка. – Напротив, голям си глупак! Аз така уреждах нещата, че и на четири години ме носеха на ръце! – казва Иванчо.
– Иванчо, ти за колко можеш да прочетеш „Под игото”?
– За 50 лева... |