Майор Михов се връща от фронта. Учителката на Иванчо го кани да погостува на класа и да разкаже за войната. Предварително тя казва на класа всеки да приготви по едно кратко съчинение, всяка дума от което да започва с М.
Отива майор Михов – започва да разказва и накрая учителката му казва:
– Майор Михов – сега сме ви подготвили изненада – и посочва едно момиченце, което вдига ръка.
Момиченцето става и казва: „Москва. Манифестация. Майор Михов минава с много медали”.
Майорът се възгордява. Учителката посочва друго момиченце.
То става и казва: „Милано. Мафия. Мафиотите молят Михов: Милост, Майор Михов, Милост”.
Накрая учителката вдига Иванчо:
Той почва: „Мизия. Мараня. Мръсен Миндер, Много Мухи. Майор Михов Мляска Мазен Минет на Мустафа Манаф. Мустафа Манаф Морно Мърмори– Машала Майор Михов, Машала”.

Иванчо разправя на Марийка:
– Марийке, като порасна, искам да се оженя за теб!
А Марийка отговорила:
– И аз искам, но не може, защото всички от моето семейство са женени за роднини, например мама се е оженила за татко, баба за дядо и вуйчо за вуйна.

– Иванчо, защо си обул ботушите си? Днес е топло и никъде няма кал!
– Нищо, мамо, аз ще намеря!

– Иванчо, на мен щъркелът ми донесе брат!
– Голяма работа – на мен пък брат ми донесе щъркел!

– Иванчо, представи си, че пиеш кока-кола и ще ти е по-лесно да глътнеш лекарството.
– Мамо, не е ли по-добре да изпия една кока-кола, а ти да си представиш, че пия лекарството?

Майката на Иванчо го пита след училище:
– Иванчо, едно гълъбче ми каза, че са те изпитали. Колко получи?
– Питай гълъбчето, мамо!

Иванчо се връща от училище и разказва на баща си, че в часа по химия е направил опит, от който е последвал взрив.
– И учителят ти писа двойка, нали?
– Не успя...

Първи учебен час. Учителката:
– Деца, ако някой иска да каже нещо, трябва да вдигне ръка.
Иванчо веднага вдига.
– Кажи, Иване!
– Само проверявам дали системата работи.

Разговор между момчета:
– Мама ми каза, че като малък съм бил по-умен от другите деца, защото съм проходил само на една годинка.
– Напротив, голям си глупак! Аз така уреждах нещата, че и на четири години ме носеха на ръце! – казва Иванчо.

– Иванчо, ти за колко можеш да прочетеш „Под игото”?
– За 50 лева...