Бащата:
– Защо класната ти ме вика спешно?
Иванчо:
– Не знам, не съм я виждал цял месец!

В часа по физическо възпитание учителят все повтаря на първолаците:
– Леви! Леви!
Малкият Иванчо учудено пита:
– А какво да правим с десния?

Върви Иванчо по коридора на училището и крещи:
– Къде е логиката, къде е разумът?!
Среща го директорът и го пита:
– Иванчо, какво ти е? Вървиш из коридора по време на час, крещиш като ненормален, какво става?
– Кво става... Пръднах в час и ме изгониха, а те останаха вътре. А аз си дишам чист въздух. Къде е логиката, къде е разумът?

– Госпожо Иванова, моля ви... научете ме на още нещо!
– Уморена съм вече, Иванчо – дай по-добре да се измъкнем от леглото и да се върнем към математиката!

Един ден учителката запитала децата какви искат да станат като пораснат. Всички се изказали и дошъл ред на Иванчо:
– Аз искам да стана педал нещастен.
Учителката се облещила и той обяснил:
– Ами като вървяхме с тате, видяхме един чичо с един „Хамър”, пълен с мацки, и татко каза: „Ей че педал нещастен!”

Попитали Иванчо:
– Вчерашният смерч причини ли много щети на вашата вила?
– Не знам. Още не сме я намерили...

Иванчо отива в бакалницата и пита продавача:
– Колко ще струва всичко това: 5 кг захар, 1 кг сол, 2 кг ориз, 1/2 кг смокини, 5 кг брашно и 1/2 кг кафе?
Бакалинът прави точна сметка, Иванчо благодари и си тръгва.
– Нищо ли няма да купиш? – пита продавачът.
– Не, това ми беше задачата за домашно по смятане.

Иванчо пак получил забележка в училище за лошо поведение. Майка му се кара:
– Защо не вземеш пример от баща ти?
– Но тате е в затвора!
– Да, но го пускат по-рано за добро поведение...

Иванчо пита майка си:
– Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба?
– Не, момчето ми, той просто заеква!

Иванчо разправя на баща си:
– Днес намерих 200 лева на улицата и ги отнесох в полицията. На мое място ти какво щеше да направиш?
– И аз като тебе – щях да излъжа.