Срещат се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане пита Вуте кво работи
– Научен работник
– Е, кво е това научен работник? – пита Нане.
– Глей са, правим разни опите и докоментираме и протоколираме. Та значи фанахме една стоножка, откинем и единио крак и речем „Оди ма!”. Она оди. И ние пишем у протоколо – „она оди”. После откинем още един крак, пак й речем „А оди ма!”. Она па оди и ния пишем у протоколо „Она па оди”. И така доде й откинем сите крака. Викаме й „А оди ма!”, а она ни мръда, ни шава. И ния пишем у протоколо „Она оглуше”...

Габровец и шоп отиват на война. Шопът подяжда габровеца:
– Абе, габровец, вие каквито сте скръндзи, сигурно на войната ще вземеш да бройш патроните, които изстрелваш, за да не се минеш.
– Ааа, ние може да сме скръндзи, но за родината се бием до последна капка кръв.
– Голяма работа – заявил шопът – ние пък, шопете, като свършиме кръвта, млатиме с кокалите.

Вуте и Пена си говорят:
– Абе, Пено, туй делтапланера е много хищна птица...
– Що бе?
– Пет пъти го пушках доде пусна човека...

Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема кукла. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си:
– Виж, Пено, какво си купих от София!
– Какво е това, бе, Вуте?
– Надуваема булка! Когато си ми сърдита, ще спим с нея.
Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро:
– Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже?
– Не, Пено! За мъже имаше само резервни части...

Пена и Вуте гледали любовен филм и слушали как нежно героите си комуникират. Тогава Пена рекла на Вуте:
– Чувай как нежно си говорят ората, а ти: „Пено яла да та...”. Да земем да почетем малко книги, да се пообразоваме.
След известно време Пена отишла при Вуте и му казала:
– Вуте, искам да ме обичаш като Ромео, да ме ревнуваш като Отело и да ме любиш като Казанова!
Вуте я погледнал, премигнал умно, па рекъл:
– Пено, за сега моем само да те уапем за гъзо, щот съм на „Баскервилското куче”.

Бай Тошо се обзаложил с британски лорд, че той няма да успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил форд „Мустанг”. След 3 месеца опити за култивиране на коравия нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато:
„Ела си узни шопо! Нечем ти фордо, подпис – Лордо”.

Един ден телефонът на Вуте звъннал.
– Обажда ви се възрастен партиен другар. Знаете, че положението е много тежко, защо ние не направим втора революция?
– Ами ако вземем пак да победим!? – рекъл уплашено Вуте.

Вуте казва на жена си Пена:
– Пено, искаш ли да си поиграем на пролет?
– Що е това бе Вуте?
– Ами аз ще те чукам, а ти ще цъфтиш...
Пена:
– Ооо, това не е интересно, дай да играем на зима. Комшията Нане да ме чука, а ти да фучиш...

Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
– Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви, защото като се върна, ще ти ударя един як бой.
– Защо бе, Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще й се случи като се върне Вуте.
„Да знае за онази дивотия с комшията? – Не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за нас с Гочето? – Не, не, не”.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта той се връща и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
– Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте. – Просто никой не ще. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така с часове.
– И все пак, избрахте ли председател? – пита Пена.
– Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем тоя, на когото е най-голям.
– И кого избрахте? – нетърпеливо пита Пена.
– Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
– Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена. – Не беше ли там кумчето ни Дане?
– Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието!

Отишла Пена в града на панаир. Връща се, а на полата й цепка. Вуте я пита:
– Пено, каква е тая цепка, ма?
Тя нали е малко проста, чула, недочула за прасеца, казала:
– Епа, да ми се види прасенцето – отговорила.
Отишла Пена другата година пак на панаира. Връща се, а на полата й още една цепка. Вуте пак я пита:
– Пено, защо имаш още една цепка на полата, ма?
– Епа, да ми се види и другото прасенце.
Вуте не издържал и й казал:
– Епа, сложи си и още една трета цепка, да ти се види и кочинката!