Ранно неделно утро. Англичанин си го е извадил и се кани да пикае на крайбрежната улица край Темза.
– Извинете, сър – казва му полицай. – Възможно е това да не е моя работа, но ми се струва, че вашата дама отдавна си е отишла...

Ростбиф и пудинг разговарят:
– Какво имаме днес за обяд?
– Както винаги, англичани.

– С какво мога да ви услужа, сър? – пита камериер дамата и господина, които току що са се настанили в хотелската стая.
– Не, благодаря, нищо не е необходимо – отговаря джентълменът.
– Може би нещо е нужно на съпругата?
– Добре, че ми напомнихте! Донесете пощенска картичка.

Симпатично момиче стои на автобусна спирка. Порив на вятъра й вдига полата. Изведнъж момичето вижда, че в нея се е зазяпал непознат мъж.
– Аз виждам, вие не сте джентълмен! – възмущава се тя.
– Аз също виждам, че и вие не сте джентълмен – отвръща й той.

Слуга влиза при лорда:
– Сър, осмелявам се да ви доложа, че в кухнята по някакъв начин се е запалил пожар...
Лордът бавно оставя „Таймс” настрана и казва:
– Съобщете това на лейди. Вие знаете, Робин, че аз не се занимавам с домашното стопанство.

Стар джентълмен се жени за стара лейди. По време на първата брачна нощ, естествено, нищо не става, но джентълменът й казва:
– Аз ще спася вашата чест! – бодва си пръста и пуска капка кръв на постелката.
– Тогава и аз ще спася вашата – отвръща лейди и се изсеква в чаршафа.

Трима джентълмени седят на брега на езеро. Мълчат. Накрая единият казва уверено и тихо:
– Господа, сигурен съм, че тука има много риба...
Мълчание. После вторият джентълмен произнася:
– Аз не вярвам в това езеро да има кьораво рибе...
Мълчание. След десетина минути третият джентълмен с дълбока въздишка казва:
– Господа! Да прекратим този ненужен и безкраен спор...

Хубавата Маги е хвърлили око на лорд Уудфърд.
– Милорд – пита го тя, – не се ли нуждаете от някой, който да прогони самотата от замъка ви?
Лорд Уудфърд я поглежда изненадан.
– Кой ви е излъгал, че в замъка ми няма никой освен мен, милейди? Знаете ли колко призраци се разхождат из него?

Сър Джон се връща от прием и открива, че някой е написал с пикня в снега "Сър Джон е глупак". Естествено той се ядосва и се обажда в полицията. След няколко часа му носят доклада:
– Експертизата на урината установи, че е на вашия иконом...
– А, знаех си, че той ме мрази! – възкликва сър Джон.
– Да, но почеркът е на жена ви...

Сър Джон и лейди Мери си пият чая. Той казва:
– Лейди, когато умрете, на надгробната ви плоча ще напиша: „Тук почива лейди Мери, студена както винаги”
Лейди Мери се усмихва и отговаря:
– Сър, а когато умрете вие, аз ще напиша: „Тук почива сър Джон, твърд като никога”.