Поредното състезание по преплуване на Темза.
Признаваният за фаворит и голям любител на нежния пол пристига последен на финала.
Всички са в недоумение.
Журналистка взема от него интервю:
– Мистър Смит, защо пристигнахте последен? Та нали вие сте най-добрият плувец в Лондон?
– Сама виждате, че днес е топло и по бреговете на Темза се пекат полуголи жени. Моят организъм реагира на гледката независимо от мен, а това увеличава съпротивлението във водата.
Смутено журналистката пак пита:
– Но вие бихте могли да се обърнете по гръб?
– А мостовете, мадам?

Двама души запалено спорят на Ричмъндския мост в Лондон.
– Ако си толкова велик оратор, както твърдиш, Бил, би ли могъл да накараш случаен човек да скочи от моста?
– Да! Само гледай, гледай Джон! – Приближава се до застаналия до тях човек:
– Виждам, че сте англичанин…
– Да.
– Имам лоша вест за вас. Ирландците нападнаха Англия и плениха кралското семейство, диктувайки своите условия.
– О, ужас! Нямам за какво да живея! – закрещял мъжът и скочил от моста.
– За мен това е една случайност, Бил. Накарай друг.
Към тях се приближил още един:
– Ако не се лъжа, сте французин?...
– Да.
– Имам лоша новина за вас. Съпругата ви е избягала с вашия най-добър приятел, като взе колата ви и кредитната карта.
Мъжът измърморил: „Няма за какво да живея!” и скочил от моста.
Джон:
– Ако накараш още някой да ги последва, тогава, Бил, ще повярвам.
– О, вие сте българин! Шоп?!
– Да.
– Знаете ли, че в Англия е забранено да се скача в Темза, и то най-вече от Ричмъндския мост?...

Двама разговарят в Лондон:
– Как е вашата фамилия?
– Шекспир.
– О, тя е толкова известна!
– И още как. Двайсет години разнасям пощата в този район.

– Милостиви господине, вчера вие грубо обидихте вашата съпруга и моя сестра! Ето ви визитката ми – ще бием!
– За съжаление, закъсняхте. Вече се бих със сестра ви.

Капризна стара мома англичанка организира прием. Вика икономката си и й нарежда:
– Мери, тук ще дойдат мъже. Те ще посетят тоалетната и ще хващат с ръце ОНОВА нещо, след което със същите ръце ще вземат захар от захарниците. Трябва да сервираш и щипки за захар.
След приема лейди вика икономката:
– Мери, май ви бях помолила да сервирате и щипки за захарта?
Мери:
– Сервирах.
– Но къде са те?
Мери:
– В тоалетната, разбира се…

Двама без успех търсели работа. Най-после единият прочел във вестника обява, че в аристократичен дом търсят управител. Отишъл на интервю. На следващия ден разказва на приятеля си:
– От начало всичко вървеше добри. Шикарна къща. Прие ме самата графиня. Говорихме, след което ме накара да си покажа ръцете. Като ги видя, каза, че са добри за бели ръкавици. След това ме накара да повдигна панталоните си, за да види краката ми. И за тях одобрително каза, че са подходящи за френски къси панталони. След което поиска да й покажа моите препоръки и тук аз май направих грешка...

Английска лейди вика лакея:
– Ще отидете сега при свекърва ми мисис Чатърли в болницата, тя е тежко болна, и ще се осведомите за самочувствието й.
Лакеят отива и се връща след три часа.
– Бяхте ли при мисис Чатърли? Попитахте ли я как се чувства?
– Да, мадам.
– Добре, можете да си вървите.

Английски адмирал и епископ не могли да се понасят и използвали всеки удобен повод да издевателстват един над друг. Веднъж те се сблъскали на гарата.
– Кажете, дежурния – дебелият епископ присвил очи, сякаш недовижда, и мушнал с пръст обкичените с медали гърди на адмирала, – кога тръгва влакът за Дувър?
– След двайсет минути, мадам – отвърнал адмиралът, – но трябва ли да пътувате при вашето положение?

Английски лорд излиза от вкъщи. Слугата го изпраща и го пита:
– Сър, ако лейди ме изпрати за вас, кажете къде не трябва да ви търся?

Двама англичани стоят на мост и пикаят в реката.
– Водата нещо е студена днес, сър – казва единият.
– Да, сър, и дъното е каменисто!