Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва:
– Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята казва на иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно, Джон, ключ държа.
Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва:
– Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята пак подканя иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно, Джон, кърпичка държа.
След още половин час сър Хенри, крайно отегчен, иска думата:
– Дами и господа, слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Всички чакат затаили дъх.
Сър Хенри казва:
– Джон, дрехата ми, моля.

Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си:
– Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.

Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата.
– О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда...

Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види, ще възкликне:
– Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна:
– Да, но аз ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
– Сър Джон, аз ви обичам!
– Да, ама я вижте какъв зелен кон имам!

Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46 кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат в имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително:
– Виж, Роджър, на това ще заприличаш, ако не се храниш!

– Сър, вие улучихте 32 яребици!
– Видя ли, невернико? А имах само 20 патрона...

– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар!
– Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!

Американец пристига в Лондон, наема си гид и обикаля по цял ден града, за да се запознае със забележителностите на архитектурата. Скоро това му омръзва и той казва на гида:
– Слушай, приятелю, защо у вас всичко е така дребно? Ето тази сграда, например, в Америка щеше да е десет пъти по– голяма...
– То се знае, сър. Това е лудницата.

Английско семейство изпратило сина си при приятели в Холандия. Преди това той получил наставления, че трябва да бъде вежлив и да уважава обичаите на холандците.
Всичко вървяло гладко, докато един ден не попитали младия англичанин, харесва ли му холандското сирене.
– На вкус е като сапун – рекъл младежът и като си спомнил наставленията на родителите си, добавил: – Но аз много си падам по сапуна!

Двама джентълмени стоят на моста на Темза. Под тях човек се дави и вика: "Помощ! Не мога да плувам!"
Единият джентълмен се обръща към другия:
– Сър, вие умеете ли да плувате?
– Не, сър!
– И аз не умея, но не виждам защо трябва да уведомявам за това цял Лондон!