Две хиляди години неевреите обвиняват евреите за всички злини на света. В резултат няма друг народ, който така да напира да бъде виновен за всичко!
Например:
Немецът Ханс ухажва Моше с цел да демонстрира прогресивни възгледи.
– Драги съседе, аз съм убеден, че вие, евреите, не носите никаква историческа вина.
– Как? Кой?! Ние ли не носим?! Ние, евреите?!?
– Вие. Не носите.
– Не се чувате какво говорите! В дъното на всеки световен заговор, катастрофа или революция има евреин!
– Не сте прав. Да вземем потъването на "Титаник" – каква трагедия... Нито един от конструкторите, корабопритежателите или офицерите на кораба не е евреин. Виждате ли?
– Виждам аз, но вие не виждате! А то ще ви избоде очите!
– Кое?
– А кой потопи "Титаник"?
– Че кой?
– Айсберг, кой! Какво ви говори името?

Двама равини се срещат пред синагогата в събота.
– Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра – нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека.
– Това е нищо – казал другия. – Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна – нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата – петък!

Давид върви през пустинята и си мисли:
"Господи, какъв чуден свят си създал! Защо например птиците летят, а слоновете – не?"
В този миг на главата му се изцвъква птиче.
Равинът поглежда нагоре и умилено се провиква:
– Благодаря ти, Господи, за просветлението!

Граф заръчва на слуга евреин:
– Иди ми купи един пинчер! – и му дава 100 франка.
– Хубав ли?
– Хубав, разбира се.
– Хубав пинчер за 100 франка? Че къде има такива?!
– Добре, ето ти още 100.
– Е, това е вече друго... – Прибира парите и пита: – А какво е това пинчер?

Госпожа Ешкенази избира кожено палто и се спира на боброво.
– Ама няма ли да се повреди при дъжд?
– Моля ви се! Да сте виждали, госпожо, бобър с чадър?!

Голда се връща притеснена в рибарския магазин.
– Господине – жалва се тя, – този шаран е не само прекалено малък за парите си, но и мирише лошо.
– Госпожо, би следвало да ми благодарите. Ако ви бях дал два пъти по-голям за същите пари, щеше да ви мирише два пъти повече.

Търговец на вино на смъртния си одър разкрива тайната на успеха на сина си, комуто оставя целия бизнес.
– Виждал си ме да наливам вода в бъчвите и вероятно си мислел, че виното става от вода. Не е така! Трябва да се слагат и по няколко чепки грозде.

В Тел Авив турист се спира пред впечатляващата зала "Ман". Възхитен от архитектурата, той пита екскурзовода дали сградата е кръстена на името на известния писател Томас Ман.
– Не – отвръща екскурзоводът. – Кръстена е на името на Фредерик Ман от Филаделфия.
– Никога не съм чувал за него. Какво е написал?
– Чек.

Беднякът Моше получава всеки месец милостиня от Сорос. Милиардерът решава да разбере какво прави той с парите и праща свой служител да го проследи. След малко служителят се връща и долага, че Моше си е купил черен хайвер.
На следващия месец Сорос го кори:
– Аз ти давам милостиня, а ти я харчиш за черен хайвер!
– Добре де, когато нямам пари, не мога да ям черен хайвер, когато имам пари, не бива да ям черен хайвер. Кога, за Бога, да ям черен хайвер?

Бедният Соломон се явява при касиера на еврейската фирма, от която редовно получава известна сума като милостиня. За голямо свое учудване получава с 20% по-малко от обикновено.
– Защо така? – пита той.
– Шефът жени дъщеря си, трябва да й даде голяма зестра и затова намалява разноските си.
– Това е безобразие! – възмущава се Соломон. – От къде накъде аз ще давам зестра на неговата дъщеря?