Пастор се хвали на своя добър приятел равина:
– Синът ми се записа в семинарията.
– Е, и?
– Какво "Е, и"? Като я завърши, ще стане свещеник.
– Е, и?
– Ами като напредне, може и до кардинал да стигне.
– Е, и?
– Стигне ли до кардинал, може и папа да го изберат.
– Е, и?
– Абе ти да не искаш Господ да стане?!
– Че какво, едно наше момче стана.

Пастор и равин пътуват в едно купе във влака.
– Вие шунка яли ли сте? – пита кюрето равина, искайки да го провокира.
– Не съм – отговаря равинът, – нали знаете, да ядем свинско е грях за нас.
– Все пак признайте, на никого няма да кажа, никога ли не сте хапвали?
– Признавам, веднъж опитах...
– Вкусно ли беше?
– Ох, много...
И преди кюрето да успее да реагира, равинът светкавично пита:
– А вие с жена спали ли сте?
– Как може, нали знаете, че е грях.
– Все пак, между нас да си остане, никога ли не сте извършвали този грях?
– Веднъж – признава неохотно пасторът.
– Е, кое е по-хубаво? – пита равинът.

Отива нещастен евреин при равина и казва:
– Рави! Аз съм толкова беден, толкова беден! Нямам даже мляко за ядене!
Равинът:
– Добре, синко, не говори повече, прибери се вкъщи и всичко ще е наред.
След няколко дни същият евреин тича при равина и крещи:
– Рави, порасна ми женска гърда и от нея тече мляко, ама аз не те молих за това!
Равинът:
– Какво да се прави, синко! Ние сме си такъв народ – по-лесно ни е да направим чудо, отколкото да дадем пари на някого!

Одеса. Две бабички си говорят.
– Вчера на Дерибасовска паднал балкон, човек убил...
– Ами да, навсякъде балкони, не може да мине човек! Кого е пребил?
– Абе някакъв евреин.
– Ами да, пълно с евреи, няма къде един балкон да падне!

На фронта. Моше лежи смъртно ранен.
– Моля те, Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага!
– Недей така бе, Моше, не бива.
– Моля те, Исак!
– Нямам патрони, нали преди малко свършиха...
– Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам...

На малкия Моше не му върви в училище.
– Защо така, бе идиот такъв! – ругае го баща му Натан. – С тези двойки закъде си, на кого ще оставя богатството, дето го имам!
– Ами, татко, аз си знам всичко в училище, но учителите като видят кой съм – и си викат: "Дай сега да порежем еврейчето", и ми пишат двойки.
Натан хванал Моше за ушите, замъкнал го в най-близката катедрала и го прекръстили на Едуард – вече католик.
Моше продължава да носи двойки. Натан не издържа и му вика:
– Католик те направих и пак човек не ставаш! На кого ще оставя бизнеса! Знаеш ли, че съм започнал на твоята възраст с продаване на семки и боя за мустаци и сега съм вече милиардер! А с тебе какво ще стане?
– Е– е– е – казва Моше, – то вие, евреите, ако не се оправите в този живот, че кой...

– Моше, откъде имаш такъв хубав часовник?
– Татко ми го продаде като беше на смъртното си легло.

Моше преследва с танк Али през пустинята. Али има само "Калашников", от време навреме се обръща и стреля по танка. По едно време патроните свършват и Али се приготвя да посрещне смъртта. Танкът обаче спира, отваря се люк и отвътре се подава Моше:
– Али, патроните ли свърши?
– Да.
– Да ти продам малко?

Моше затваря магазина в петък привечер, банката вече не работи, няма къде да внесе дневния оборот. Отива при равина в синагогата, там са и почтените старци от настоятелството.
– Рави, ще ми пазиш ли тези 10 хиляди долара до понеделник?
– Ще, ще.
В понеделник Моше отива за парите, старците пак там.
– Рави, идвам за парите.
– Какви пари?
– Как какви? В петък ти оставих целия си оборот. И настоятелите бяха тука, видяха...
Равинът ги пита:
– Да сте виждали Моше да ми дава пари?
– Никога, рави! – отвръща му дружен невинен хор.
Моше е пред инфаркт. В този момент равинът вади парите и му ги дава с въздишка.
– Исках само да разбереш с какви хора работя.

Многоуважаем равин, известен в цяла Одеса с добродетелите си, лежи на смъртния одър. Около него са се скупчили любимите му ученици, пъшкат, охкат и го хвалят:
– Какво милосърдие! Какво благородство! Няма наоколо равен на него.
– Да, истински Божи човек.
– И какво отношение към семейството! Любящ съпруг и баща!
– А какъв учен! Кой може да се мери с него по тълкуването на Талмуда и Тората?
Скърбящите ученици млъкват да си поемат дъх. Умиращият ревниво се обажда:
– А защо никой нищо не казва за пословичната ми скромност?