Еврейски ресторант. Сервитьорът:
– Какво ще поръчате?
– Ами, дайте да видя менюто.
– Меню не даваме. Ако искате да четете, идете в библиотеката.

Умира стар евреин. Отварят завещанието му, четат: „На дъщеря ми Сарочка оставям 100 хиляди долара и къщата. На внучката ми Ривочка оставям 200 хиляди долара и вилата. Моя зет Шмулик, който ме помоли да го спомена в завещанието, го споменавам: „Привет, Шмулик!..”

Арон звъни на леля си Ребека.
– Лельо, утре ще ти дойда на гости за празника!
– Арончо, не идвай, не мога да те приема.
– Лельо, защо?...Как така?
– Спомняш ли като ми беше преди на гости?
– Да, и какво?
– Ами след това ми изчезнаха 10 шекела.
– Лельо...ти чуваш ли как–кво говориш? Да не искаш да к–кажеш, че съм крадец – взел да заеква от възмущение Арон.
– Абе, чак това – не. Аз после си ги намерих даже. Под дюшека. Ама лошото чувство остана.

Арон и Моше имали съседни магазини в Израел. В понеделник Арон сложил на витрината си скъпоценен камък с цена 50 000 долара. Моше минал и го купил. Сложил го на своята витрина с цена 70 000 долара. Арон си помислил, че щом пресметливият Моше го е взел, значи наистина има стойност и го откупил. Така в края на седмицата камъкът от витрина на витрина "поскъпнал" до 100 000 долара. Минал един англичанин, купил го и си заминал.
На другия ден Арон отишъл в магазина на Моше.
– Къде е камъкът? – попитал.
– Купи го един англичанин за 100 000 долара, на сметка.
– Защо допусна това? Проблемът, глупако, не беше в парите. А защо допусна бизнесът да напусне улицата.

В еврейско семейство в Тексас се родило момче, тежко 10 кг. Щастливият баща отишъл в местния бар и почерпил всички по този повод. Всички го поздравявали с „типично тексаския мъжага”. След две седмици той отново се появил в бара. Всички го заразпитвали:
– Как е детето? Колко тежи вече?
– 5 килограма.
– ???
– Тези дни му направихме обрязване.

Един евреин споделя с друг:
– Винаги в джоба си държа бележка с адреса, в случай, че се напия много, да ме доставят вкъщи.
– И какво пишеш там?
– Париж, булевард Монмартър.
– Но ти живееш в Челябинск!
– Вярно, живея в Челябинск. Но два пъти все пак ме караха до Париж!

– Сара, чух, че мъжът ти заминал командировка.
– Вярно е.
– Тогава да намине при теб довечера?
– Как смееш! Според теб какво, продажна жена ли съм?
– Е, Сара! Кой ти говори за пари...

Двама евреи отиват в САЩ. Разхождат се по улицата и гледат на някаква църква надпис: "Станете християни и ще ви дадем $5000".
– Хм... – вика единият, – да вземем да станем християни?
– Ама не те ли е срам бе, Яков – баща ти равин, дядо ти равин, а ти християнин ще ставаш?
– Е, 5000 долара са си пари, все пак.
Влиза да се покръства. След час излиза. Другият го чака на пейката отпред.
– И какво сега, дадоха ли ти парите?
– Ей, ама това вие, евреите, само за пари мислите!

Час по математика в І клас на еврейско училище. Учителят
пита:
– Деца, колко прави 2 + 2?
Децата в хор:
– 4, господин учителю!
Учителят:
– Точно така деца! 2 + 2 = 4. Най-много – на 5. Който иска да е повече от 5, да отиде от другата страна на улицата и да се запише в арменското училище...

Хаим, който е емигрирал в САЩ, получава телеграма от братовчед си от Тел Авив, че чичо им Аврам починал. Хаим не може да отиде на погребението, затова телеграфира на братовчед си да направи нещо изискано за чичо им на погребалната церемония, като му изпрати сметката.
След известно време Хаим получава сметка за 200 долара и я изплаща с чиста съвест. На следващия ден отново получава сметка за 200 долара и също я изплаща. На третия ден – отново получава сметка за 200 долара и я изплаща, но вече се обажда на братовчед си и пита какво става.
– Ами ти нали искаше да направя нещо изискано за погребението на чичо? Аз му взех смокинг под наем.