На аерогарата канибал и още 12 човека се качват на самолета.
Служител на летището го пита:
– Вие защо сте 13 души, а имате един билет?
– Как 13, бе, това е храна за из път! – отговорил канибалът.

Вчера един познат ми разказа откъде се появяват децата. Наистина, по-добре да не знаеш някои неща...Сега не мога да изям ни едно дете!

Канибал пита мисионер, който се опитва да го убеди да не яде хора:
– Добре де, ако Господ не е искал да ядем хора, тогава защо ги е направил от месо?

Срещат се вождът на индианците и вождът на папуасите. Вождът на папуасите:
– А как при теб се решава еврейският въпрос?
– Много просто: при мен няма евреи – и проблеми няма! А при теб?
– При мен е зле. Колкото и да обяснявам на племето, че евреите са също хора като нас, няма резултат: не искат да ги ядат!

Реклама във вестник „Монд Таймс”: „Племе канибали от централноафриканска република с радост приема бежанци от всяка страна”.

ПИСМО ДО ТЪЩАТА ОТ ЗЕТ АФРИКАНЕЦ
„Здравствуй, мой скъп тъща!
Твой щерка и аз прилетели хубаво.
В моя страна Бари-Берия съвсем горещо. Накрай аз нагрел се, не трепера повеч като 4 годин поред в Русия, а с жегата Верушка цялото време излива вода през кожата, тя е глухар солен и мършав. Мое племе недоволно станало. Преди то изядало всички мои дебели жени, когато ги гонех от мене си. Верушка в Русия все се смеяла, а тука плаче. Нея аз угощавам най-много от други: най-тлъст червей за Верушка, най-голем скакалец за Верушка, най-голема змия за мой Верушка. На неин врат вече надянал съм всички гердани на мой майка и мой баба. Мой повече гердани нема, но аз ще убива всички мои сестри и техни гердани ще дава на Верушка.
Мой папа крал, затова най-голема колиба моя. И макар там още 4 мои жени лягат, но за Верушка винаги хубаво място има. Аз слага нея по средата, да не хапят я скорпиони. А Верушка плаче.
Скъпи тъща, напишкай на Верушка да не си мокри очите, щот на мокри око всичка муха каца и яйца снася. Аз мой Верушка обича и работи не дава. Тя седи само и всеки звер от кожата чисти, и още дрехи от нея прави, а което е вътре вари и кусаме. Сега звер съвсем малко пада – последна седмица само един жираф убива, един носорог и един слон.
Друга работа за нея нема. Аз нея с най-голема мръвка храня, а тя цел ден в тоалета седи, храна в нея не задържа се. Ни едно чисто место под дърво не остана, навсякъде Верушка седял. Мой папа – крал, иска да премести своя цела страна на друго место, а то муха много.
Верушка не акуратен – всички рокли свои разкъсала, кога за дърва в джунгла ходи, много дупки в рокля прави. Аз вече й отнесъл такава кожа от чакал за пола, още съвсем пресна, а тя плаче и своя дупка облича. Мой папа уважава нея много, освен негови седем жени люби само Верушка. Казва, всички свои черни жени нощем не разгледа, а Верушка бела, веднага в тъмно намира. И аз само нея намира през сичко време. Мой папа крал, а тя плаче. Мой папа за преговори най-тлъсти министри от Европа приглашай, най-вкусни за Верушка приглашай.
Аз Верушка лекувай, кога крак боли, аз слагам в най-голем мравуняк – всички мравки хапят нея, крак не боли. А Верушка плаче. Кога учили университет „Лумумба” заедно, очите й сухи било, муха не каца. Аз я попитал, какво тук не стига й, тя ми говори, че носови кърпи свършили, нема с какво вода да изтрие, нема с какво да плаче.
Скъпи тъща, изпрати на Верушка кърпи много-много. Аз целува тебе, ти идва при мен на ваканция.
Колиба голема, твое место има. Мой папа също иска тебе на свой колиба.
Твой зет Намонго Панга Сангаракумба, инджинер-лектрик, принц”.

Седят двама людоеди – намръщени, гладни – две не виждат. Единият прелиства списание за каталожна търговия и изведнъж казва:
– Ей, хайде да си купим хладилник!
– За какво ни е хладилник, бе, ние нямаме какво да ядем, той хладилник иска!
– Ей, ама си недосетлив – нали ще го донесат хамали...

При човекоядците попаднали американец, французин и българин. Американецът казал:
– Не ме закачайте, аз съм личен приятел на президента – знаете последствията!
– Така ли? – казал вождът. – Не го познаваме този човек – хайде в казана!
Французинът казал:
– Правите огромна грешка, аз съм ветеран от съпротивата – бях адютант на генерал Дьо Гол!
– Така ли? – казал вождът. – Не го познаваме и този човек – хайде в казана!
Българинът казал:
– Абе, вие такива важни особи вкарахте в казана, че мен ли ще ме пропуснете – най-обикновен инженер от София!
– Така ли? – казал вождът. – Коя година си завършил, в коя специалност и в коя група беше?..

На тихоокеански остров:
– Немският език на практика не се различава от английския! – решиха канибалите, дояждайки международната делегация.

– Кого погребват?
– Можеш ли да разбереш: много са и всички шават.