Арменец се оженил за полякиня. Тя чете арменска книга и пита:
– Тук пише, че в древността селяните са продавали жените си на други мъже. Ти би ли ме продал?
– В никакъв случай, скъпа! Аз ще те подаря.

Получава Киркор от Гарабед телеграма:
„Чакай мене на гарата 6 часа. Тревожи се!”
Отива Киркор в 6 часа и започва да се тревожи.
Пристига влака и на прозореца Гарабед с бебе в ръце.
– Кво става, бе Гарабед?
– Киркор, ти лятото помниш ли?
– Е, помня!
– Финландката помниш ли?
– И нея помня!
– Ами дето първо ти, после аз – помниш ли?
– Ааааа, това мноооого добре помня!
– Е, щом помниш, да ти кажа – тя роди две близначета.
Мойто умря – нá ти твойто.

Киркор и Гарабед ще ходят на опера. Киркор казва:
– Гарабед, преди да отидем в операта, вземи да си измиеш краката, че много смърдят.
– Добре бе, Киркор, няма проблем.
На операта Киркор пак бърчи нос:
– Абе, Гарабед, ти изми ли си краката, както те бях помолил?
– Да бе, даже ти нося старите чорапи в джоба си за доказателство.

Киркор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва:
– Киркоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами...

Киркор и Гарабед лагеруват в гората. Една сутрин Гарабед се връща с убит див петел и Киркор го пита:
– Ха, че с какво го уби тоз петел!
– С бумеранг.
Киркор е бесен:
– Леле, Гарабед... ако още веднъж ми пипнеш чорапите, ще ти строша одеялото в главата!

Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които я опъват. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и казал:
– Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
На другия ден. Двамата пак обикалят, обикалят и по едно време насреща им – лъв! Хвърлили пушките и побягнали. Киркор бягал с всички сили и успял да се качи на един баобаб. Гарабед не успял да дотича навреме до баобаба и да се качи. Бяга той около дървото, бяга, а лъвът след него. Отгоре Киркор му вика:
– Бягай по-бързо, настига те!
А Гарабед го успокоява:
– Няма страшно, водя го три обиколки!

Парадокс: По улицата върви беден евреин. От скъсания му джоб пада жълтица. След него върви арменец миньор. Затичва се, взема жълтицата, догонва евреина и му я връща.

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... От дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие:
– Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
– Ее, няма какво да крия – 130... и нещо отгоре... Ами ти?
– А, аз съм малко по-добре от теб – 140... и нещо отгоре...
– Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел – професорът Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него!
– Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!

Както си вървял по улицата нощем, Киркор бил прибран от полицаи за разпит.
– Къде живееш?
– Комсомолска 33.
Бой и бум в мазата. На другия ден:
– Къде живееш?
– Комсомолска 33...
Бой, бой и бум в мазата. На другия ден:
– Къде живееш?!
– Комсомолска 33 бе.
Бой, бой, бой и пак в мазата. След 3 дни го пускат. Прибира се той целия насинен. А Гарабет радостно го посреща:
– Киркоре, ще черпиш! От три дена идва полиция да те търси, а аз викам. Тука не живее такъв...

Киркор и Гарабед вървели през пустинята. Гладни и жадни и не съзират оазис. По едно време спрели и Гарабед споделил, че ще отиде зад един храст да пикае. Едва свалил панталоните и чул Киркор да се провиква:
– Спокойно народе, за всички ще има сладолед!
Гарабед веднага изскочил и видял, че онзи стои насред пясъка и няма никакъв сладолед. Отново се скрил зад храста и пак чул Киркор да вика:
– Спокойно, народе, за всички ще има сладолед!
Гарабед свършил нуждите си и тихо се приближил откъм гърба на приятеля си, издебнал и го ударил с всички сили. Киркор изпъшкал:
– Кой ме удари?
– В навалицата не можах да го видя – отвърнал Гарабед.