В Америка се правят най-невероятни статистики. Една от тях била: по какви причини мъжете стават нощем от леглото? Оказало се:
5 % – да отидат в тоалетната.
15 % – да отидат нощна смяна на работа.
80 % – да се облекат и да се приберат вкъщи.

Разговор в институт по генетика:
– Как е новият ви сорт картофи? Оня, с генетичните модификации? Според мен – пълна тъпотия!
– Тихо! Той може да чуе!

– Защо Америка, събираща най-добрите умове на света, има такава
дебилна външна политика?
– Защото президент може да стане само който е роден в Америка.

На кого не бива да се разказва виц:
На чукчата – той нищо не разбира;
на американеца – той всичко разбира, но – неправилно;
на руснака – той все ще намери друг вариант.

На Марс е открит скелет на риба. Специалистите от НАСА предполагат, че това косвено може да свидетелства за наличието на вода там.

Пристигнал в Москва американски турист. Обикалял цял ден с камера и фотоапарат, включвал се в разни екскурзии и каталясал. Като капак на всичко много му се искало да види московска тоалетна и да я изпробва по предназначение. Едва се стискал. Няма и няма. Принудил се да влезе в първия попаднал му вход. И още не свалил ципа, ето ти минава милиционер.
– Ей ти там, какво правиш?
– Аз америкън турист! Аз много иска да пикай!
– Тук не може, ела, ще ти покажа къде...
Води туриста в добре поддържан парк, отвежда го при красива сграда в кремаво и казва:
– Ето, пикай тук.
Американецът с наслаждение се облекчава по стената на тази красива къща, после дръпва ципа, обръща се към милиционера и казва:
– О! Аз разбира – това руско гостоприемство!
А милиционерът:
– Не, това е американското посолство!

Среднощ. В дома на американец звъни телефонът. Съненият стопанин вдига слушалката:
– Ало!
– Номер 11–11 ли е?
– Не, това е номер 1–1–1–1!
– Сигурен ли сте, че не е 11–11?
– Абсолютно! Това е 1–1–1–1!
– Тогава извинете, че ви събудих...
– Няма страшно, и без това трябваше да ставам – звъни телефонът...

Тайната на лъчезарната американска усмивка е в хамбургерите.
Какъв глифалник трябва да имаш, за да отхапеш от тях!

Писмо до син реднек (реднек – жител на южните щати на САЩ):
„Любими мой синко реднек!
Пиша много бавно, тъй като знам, че ти не можеш да четеш бързо. Ние вече не живеем там, където живеехме преди да заминеш от нас. Баща ти прочел във вестника, че повечето аварии се случват на 20-ина мили от дома и ние се преместихме по-надалеч.
А не мога да ти изпратя нашия адрес, тъй като последното семейство от Арканзас, което живееше до нас, отмъкна със себе си всички номера на къщите, за да не си сменят адреса.
Къщата ни е хубава. Тук има дори перална машина. Аз наистина, не съм уверена, че тя работи нормално: миналата седмица я заредих с бельо за пране и дръпнах верижката. Оттогава бельото повече не сме го виждали.
Времето тук си го бива. Дъжд валя само два пъти миналата седмица: първия път валя три дни, втория – четири.
Да, по повод на онова палто, което искаше да ти изпратим: чичо ти Били Боб каза, че с копчетата ще бъде много тежка пратка по пощата, така че ние изрязахме копчетата и ги турихме в джоба на палтото.
Буба вчера заключи в колата своите ключове; ние страшно се вълнувахме, защото му трябваха два часа, за да ни измъкне мен и баща ти от колата.
Сестра ти роди тая заран, но още не знам, какво е, затова не мога да ти кажа сега ти чичо ли си или леля.
Чичо Боби Рей падна в бъчва с уиски миналата седмица. Мъжете се опитаха да го измъкнат, но той се отърва от тях и се удави. Ние го кремирахме: той горя три дни.
Трима твои приятели паднаха от моста с камионетката си. Бътч бил на кормилото. Той отворил прозореца и изплувал. Другите двама били в каросерията. Те се удавили, защото не могли да отворят задния капак на камионетката, за да излязат.
Повече нямам за какво да пиша. Нищо особено, както виждаш, при нас не се случва.
Твоя любима леля, Мама”.

Един французин кротко си закусвал в хотела с франзела, кроасани, конфитюр и масло. До него седнал един американец, който нагло го гледал и си дъвчел дъвката.
Поседял американецът, позяпал в чинията на французина и попитал:
– Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
– Да, защо?
– Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
– А ти и конфитюра ли ядеш?
– Да – промърморил, човечецът.
– Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
– Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
Американецът уверено казал:
– Как какво, хвърляме ги.
– А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.