Категории |
Черен хумор
Самолет катастрофира и пада на необитаем остров. Единственият останал жив седи под палма, глозга кост, когато вижда застинали в ужас спасители, които гледат него и купа човешки кости зад гърба му. – Аз ви разбирам, трябва да ме ненавиждате за това, което направих, но трябваше да се боря за живота си! Трябваше с нещо да се храня сам на малкия необитаем остров. Командирът на спасителите с ужас: – Това го разбирам, но мамка ти – самолетът падна снощи!!
„...Четох, приятел, един пътепис как някъде в Австралия немците превзели остров с човекоядци и забили немското знаме. Но войниците не могли да се справят с туземците и помолили папата да им изпрати мисионери, та най-напред да поопитомят канибалите. Папата пратил много добри проповедници и людоедите освен немското знаме приели и кръста. Но от време на време се изгубвал я войник, я мисионер. След като немското знаме се развявало там три години, от острова изпратили депутация в Берлин да изкаже почитта си на Вилхелм и да го уверят във верноподанически чувства. Вождът на депутацията помолил кайзера да си прибере войниците в Берлин и да командирова повече мисионери. Вилхелм много се зарадвал и запитал дали всичките му австралийски поданици искат да се покръстят. Но вождът му обяснил: „Не е там работата, Ваше Величество. На черноризците месото им е по-крехко и по-сочно, отколкото на сините униформи. Черноризецът бързо се опича, костите сами се отделят, месото е като торта, а в костите – мозък колкото щеш. А ония, сините униформи, по цял ден ги въртиш на шиша и пак са си жилави като конопено въже...” (из „Швейк в руски плен”, Карел Ванек)
Две африкански племена се обединили и победили трето. Вождовете сготвили и изяли вожда на победеното племе. – Нещо не е вкусно – казал единият. – Абе, пак е по-добре от това, което ни даваха в мензата на Софийския университет.
Канибалско племе. Един от канибалите тича при вожда: – Съседното племе ни обяви война... Вождът се потупва по корема: – Ей, писна ми от банкети...
Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено удря жената по главата с лъжицата: – Колко пъти съм ти казвал: като слагаш месото, да му сваляш чорапите!
Мъж бяга от канибал с последни сили и му крещи: – Остави ме! Трябва да храня жена и четири деца! – А моите какво – от глад ли да мрат?
– Всички мечти се сбъдват, особено когато са за добро – мисли канибалът, докато гледа изпълзяващите на брега корабокрушенци...
Попитали един канибал: – Абе, ти обичаш ли децата? Замислил се той и казал: – Е, ям ги, ама с отвращение...
Двама канибали обядват. Единият казал: – Хич не харесвам тъща си. – Нищо, яж само гарнитурата! – отвърнал другият.
– А как разбра, че тази мечка е стръвница?
– Погледът й е като на тъща ми... |