Категории |
Черен хумор
Обява в канибалска трапезария: „Мийте ръцете преди ядене! Вредно е да се ядат немити ръце!”
В канибалско семейство: – Мамо, а как се казва блюдото, което ядем? – „Последният герой”.
Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориашите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали помагат на бедните в Африка. – Трябва да нахраним тези, които са гладни! – настоятелно повтаря пасторът. – Добре де, добре – недоволства един от селяните, – ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
Живял в гората жесток и ненаситен канибал. Но се намерил смел и благороден юноша, който убил канибала... Убил го и го изял.
Едно канибалско племе много изпаднало и дълго време гладувало. Събрали се мъжете и започнали да умуват какво да правят. Мислили, мислили, накрая вождът рекъл: – Сетих се – ще обявим политическа криза. Тогава Европейският съюз ще ни изпрати съветници, САЩ ще изпратят от „Корпуса на мира”, а ние ще ги изядем!
– Ревностен мисионер беше отец Браун. – Защо мислиш така? – Когато канибалите го напъхали в казана, той възкликнал: „Надявам се най-сетне да получат влечение към религията”.
Седят двама папуаси на брега на океана, разговарят и прелистват „Плейбой”. Единият мечтателно: – И какво меню само!..
– Как може вашето дете, с такава нежна кожа, да има толкова жилаво месо!
Турист попаднал на остров с канибали. Стигнал до колиба, където се продавал мозък, и видял следния ценоразпис: "Мозък на артист – 10 долара/кг Мозък на философ – 20 долара/кг Мозък на учен – 20 долара/кг Мозък на икономист – 200 долара/кг" – Брей, тия икономисти много се търсят и при вас! – възкликнал той. – Знаеш ли колко икономисти трябва да убия, за да събера кило мозък? – отговорил канибалът.
Двама попадат на необитаем остров. И когато вече съвсем подивяват, виждат – кораб в морето. Единият крещи:
– Ура! Сега ще дойдат лодките и от тях ще слязат хора! Другият мрачно допълва: – Да. И ще се запасим с месо за цяла зима... |