Категории |
Разни
Умира един. Душата му чака да се реши съдбата й. Свети Петър казва: – Да-а…Сега ще решим къде да го отпратим: в ада или в Рая. Кой иска да каже нещо за него? Първа душа: – Това беше хубав човек – добър, отзивчив, прекрасен глава на семейство. За Рая е! Втора душа: – В работата винаги беше добросъвестен и честен. За Рая е! Трета душа: – В ада този шибаняк. Душата на умрелия: – Пешо, ти какво? Нали бяхме приятели? Душата на Пешо: – Бяхме. Ама влязох веднъж в обществена тоалетна. Седя в кабинката. Влизат някакви двама бизнесмени. Стоят до писоарите, говорят си. Изведнъж нахълтва килър и ги тресва. От страх не смея да дишам, да шукна и се моля на Бога да не ме чуе. Душата на умрелия: – А аз кво общо имам с това? Душата на Пешо: – А кой точно тогава ми позвъни на джиесема?
Бай Петър, който дълги години се бъхтил за хляба и когото дори демокрацията не го е изкушила да кривне от правия път, се преселил на оня свят. Ангелите му съобщили, че той е разпределен за Рая и пенсионерът застанал пред огромните порти. Потропал и очаквал, че ще му отвори самият Свети Петър. Когато ударил трети път, дверите се отворили и там застанал Дяволът. Възрастният мъж изненадано попитал дали не е сгрешил, но онзи му отвърнал бодро: – Не си! Просто и при нас се извършиха реформи и от вчера вече сме обединени в един холдинг.
Умира порядъчна дама и отива при Господ. – Господи, аз живях честно, не пиех, не пушех и не ходих по мъже. Каква награда ще отредиш за мен? Господ се замислил дълбоко и наредил: – Дайте й крилца! – О, Господи, нима ще ме направиш ангел!? – Не - гъска! – отговорил Господ.
Един проповедник през цялото време говорел само за прелестите на Рая. – Защо нищо не казваш за ада? – попитали го енориашите. – Не е необходимо, нали ада ще го видим сами.
Един, който е постоянно присъствие в бардак, влизайки в хола, вижда по стълбището да слиза свещеник: - Отче, най-малко очаквах вас да ви видя в това заведение! - Лоши мисли имаш за мен, сине мой. Дойдох тук само да си потърся забравения чадър…
Монахиня родила поредното дете и решила да го джироса на друга. Втората монахиня спяла с разтворени крака, когато й оставила новороденото между тях. Събужда се втората монахиня, вижда бебето и си казва: - Даже на ръцете си да нямаш доверие!
За да попадне на небето, старец точно изпълняват наставленията на Бога и църквата през целия си живот. И ето го на небето. Когато един от старите му приятели го вижда да седи на облак с красива жена на коленете, му казва : – Много добре, това ти е награда за честния живот! – Съвсем не – отвръща старецът. – Ти мислиш, че тя е моя награда? Не, аз съм нейното наказание
Изповядвайки се, един мъж си признал, че е откраднал от съседа си сто снопа пшеница. Преди да опрости греховете му, свещеникът го пита: – И колко пъти трябваше да ходиш за тях? – Четири пъти, отче. Всеки път вземах по двайсет снопа. – Но това прави осемдесет снопа! – Да, а останалите двайсет ще ги прибера след изповедта.
– Кажете, отче, а мисионерите ще отидат ли на небето? – Разбира се, сине мой! – А канибалите? – О, не! Канибалите – в никакъв случай! – А канибал, който е изял мисионер?
– Я кажи, баща ти споменава ли Бога, когато сяда на масата, както го правеше преди? – пита племенника си религиозно бабе.
– Да, да, споменава го. Ето например, даже вчера, когато седна да обядва, той извика: „О, Боже! Пак това картофено пюре!” |