Стоят си двама пожарникари. Единият казва на другия:
– Абе, тия полицаи са много тъпи!
– Що, бе?
– Вчера гледам двама си говорят и единият пита: „Колко е часът?”
Онзи пък наперен му отговаря: „Пет и пет”, абе, кажи си му направо 10.

Преди 10 ноември 1989 г. един мъж отива в съда да си смени името. Казва на съдията:
– Другарю съдия, искам да си сменя името, защото много ме е срам.
– Добре. Как се казвате?
– Срам ме е да ви кажа...
– Е, хайде де!
– Казвам се Тодор Лайнаров.
– Да, веднага ще го сменя! Как искате да се казвате?
– Николай Лайнаров, другарю съдия!

Приемаме поръчки за Нова година. Ценоразпис:
Снежанка и Дядо Коледа – 50 лв.
Снежанка без Дядо Коледа – 200 лв.

Знаете ли кой е истински търговец?
– Който купи от арменец и продаде на евреин с печалба.

Прозрения със задна дата:
„Този така наречен телефон има прекалено много недостатъци, за да бъде сериозно разглеждан като средство за комуникация. Устройството няма никаква стойност за нас”.(Меморандум на компанията „Уестърн Юниън” от 1876 г.)
„В бъдеще теглото на компютрите може би няма да надхвърля 1,5 тона”.
(Прогноза на „Попюлър меканикс”, 1949 г.)
„Мисля, че има световен пазар вероятно за около 5 компютъра”. (Томас Уотсън, президент на Ай Би Ем, 1943 г.)
„6К би трябвало да са достатъчни за всеки”. (Бил Гейтс, 1981 г.)
„Ама... каква е ползата от това нещо?” (Инженер от отдела за модерни компютърни системи на Ай Би Ем, коментиращ появата на микрочипа, 1968 г.)
„Няма причина някой да иска компютър за домашно ползване”.
(Кен Олсън, президент и основател на корпорацията „Диджитъл икуипмънт”, 1977 г.)
„Кой, по дяволите, би искал да слуша актьорите да говорят?”
(Х. М. Уорнър, „Уорнър брадърс”, в защита на нямото кино, 1927 г.)
„Не харесваме звука им, а и музиката от китара е на път да отмре”.
(Корпорацията „Дека рикординг”, отхвърляйки „Бийтълс” през 1962 г.)
„Невъзможно е да се създадат летящи машини, тежащи повече от въздуха”.
(Лорд Келвин, президент на Кралското дружество, 1895 г.)
„Аеропланите са интересни играчки, но нямат никаква военна стойност”.
(Маршал Фердинанд Фош, професор по стратегия във Висшето военно училище във Франция)
„Теорията на Луи Пастьор за микроорганизмите е смешна фикция”.
(Пиер Паше, професор по физиология в Тулуза, 1872 г.)

Пустиня. Изтощен турист се лута, вече на края на силите си. Среща местен и пита:
– Извинете, къде наблизо има оазис, вода, сянка?
Местният отговаря спокойно:
– Вървите направо, все направо и следващия петък завивате надясно...

– Слушай, приятелю, Коледа идва, а нямам пари и никой не иска да ми даде назаем. Вече втора нощ не мога да мигна.
– Защо не каза по-рано?
– Ти можеш ли да ми помогнеш?
– Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.

Сутринта Нане излиза на терасата и гледа, в двора на комшията един огромен тенискорт и в него играят Пийт Сампрас и Андре Агаси. Отива при Вуте и го пита:
– Какво е това нещо, откъде се взе този тенискорт?
– Ами вчера бях за риба и хванах Златната рибка, та тя ми изпълни едно желание.
Обяснил му къде е хванал рибката и накрая добавил:
– Говори й по-силно, че не дочува.
Отишъл Нане за риба, успял да хване и той рибката и й казал:
– Искам злато, цялата къща в злато – и я пуснал.
Прибрал се у тях и що да види. Едно голямо блато – вони, та се не трае. Търчи при комшията и вика:
– Ти що ме излъга?
А Вуте му отговаря:
– Аз нали ти казах да говориш по-силно, че не дочува. Да не мислиш, че съм си поискал голям тенискорт, а?

– Съседке, вашето куче гони някакъв човек с велосипед!
– Това не е нашето куче! То не може да кара велосипед!

Телефонен разговор в навечерието на Нова година:
– Ало, застрахователната компания? Извинете можем ли да застраховаме дома си по телефона?
– Не, това е невъзможно. Сега ще ви изпратим свой представител, който ще сключи договор с вас.
– Добре, само го пратете по-бързо, защото елхата вече догаря, а килимът започва да пуши.