Плава самолетоносачът "Саратога" и попада в гъста мъгла. По едно време някъде отпред се вижда светлина. Капитанът грабва мегафона и започва да крещи:
– Ние сме самолетоносачът "Саратога", водоизместимост 300 хиляди тона. Отместете се от пътя!
Глас от мъглата:
– Отместете се вие. Ние сме фарът.

По време на круиз:
– Господин капитан, вие вече двайсет години плавате по морета и океани. Не ви ли се е случвало да видите морско чудовище, воден змей или друг призрак?
– Не, госпожо, аз съм въздържател.

Погребение. На гроба се хвърля да плаче солиден мъж. Питат го съчувствено:
– Какъв ви беше? Близък роднина?
– Длъжник!

Прибират се седемте джуджета в къщичката. Първото веднага викнало:
– Кой ми ял с лъжичката!
Второто се стъписало:
– Кой ми е сядал на столчето!
Третото проплакало:
– Кой ми е пил от чашката!
Седмото погледнало към креватчето си и бързо им се скарало:
– Стига сте се карали! Хайде да си лягаме...

Коя първоаприлска шега се превръща в новогодишен подарък?
Презерватив с дупка!

Пътник:
– Господин капитан, защо корабите носят женски имена?
– Ако знаехте колко трудно се управлява кораб, нямаше да задавате такива глупави въпроси...

Секунди преди тръгването на влака мъж стои в едно купе до отворения прозореца и гледа навън. Изведнъж вижда на перона да тича някакъв и да вика:
– Петров! Петров! Кой е Петров?
Мъжът си подава си главата навън и казва:
– Какво има? Аз съм Петров.
Мъжът от перона се приближава, забива му две яки крошета и си тръгва. Удареният сяда на мястото си и доволно заявява:
– Ама как го метнах! Аз не съм Петров.

Слабоват на вид младеж отишъл да търси работа при дървосекачи, но шефът им го отрязал:
– Не ставаш, много си слаб.
– Дай ми поне шанс да ти покажа, че само така изглеждам.
– Добре, я да видим за колко време ще отсечеш този гигантски бор.
За всеобщо изумление обаче след двайсетина минути борът паднал.
– Къде си се научил така да сечеш? – попитал го шефът.
– В Сахарската гора.
– Искаш да кажеш Сахарската пустиня? Но там няма дървета!
– Вече няма...

Срещат се два микроба. Единият казва:
– Защо си такъв блед, на нищо не приличаш?
Вторият отговаря:
– Слушай, стой по-далече, изглежда съм пипнал някакъв антибиотик.

Стои на перона на гарата жена и се скъсва да плаче. Един я пита:
– Защо плачете?
– Ами изпуснах си влака за пет минути...
– Е, айде, стига, плачете все едно сте го изпуснали с пет часа.