Категории |
Борчета, мутри, новобогаташи... блондинки
Блондинка звъни на бюро справки: – Бихте ли ми казали колко е часовата разлика между София и Калифорния? – Една секунда... – Много ви благодаря!
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: „Натиснете ENTER”. Натискам... Не работи. – Четете нататък. – Чета: „Пуснете ENTER”. О! Заработи!
Блондинка звъни в службата на мъжа си: – Съкровище, днес ще имаме гости. Какво да сготвя? – Вземи готварската книга и избери нещо вкусно! След пет минути: – Съкровище, пак съм аз. Ще правя патица по китайски! ОК? – Супер! След пет минути: – Скъпи, ама тука в книгата пише, че това е за четири порции, а на нас ще ни идват на гости осем човека. Какво да правя? – Ами просто всичко го умножи по две! Разбра ли? – Разбрах! След пет минути, плачейки: – Нищо няма да излезе! Ето пише: вземете една патица – аз взех две. Пише 1 килограм ябълки – взех два, а след това пише да се пече при температура 300 градуса, а ние имаме само една фурна и на нея пише „Max – 500 градуса”...
Блондинка е при зъболекаря. Зъболекарят стои с гръб и търси нужните инструменти, и я моли да отвори устата. Обръща се към нея и казва: – Но моля ви, поисках само да си отворите устата, защо сте застанали на колене?
Блондинка върви по тротоара и пада в една шахта с отместен капак. Долу се изправя на краката си, поглежда нагоре и си отдъхва: „Добре, че капакът на шахтата го няма, иначе по никакъв начин нямаше да мога да изляза!”
Блондинка влиза в магазин за очила: – Искам очила. – За слънце ли? – Не, за мен.
Блондинка в лекарски кабинет: – Докторе, няма ли да ме целунете? – Не мога. Ние си имаме лекарска етика, която не ни позволява да се целуваме с пациентките. То не трябваше и да се чукаме, ама...
Блондинка в езиковата школа: – Бих искала да запиша сина си, за да научи поне един чужд език. – Да, разбира се! Английски, френски, немски, испански... – А кой език е най-чужд?
Артист-вентрилок (от тези, дето могат да говорят, без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената заедно с куклата си и започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средностатистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилокът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо... – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Апетитна блондинка се приближава до рецепцията на хотела:
– Моля ви да проверите дали е пристигнал съпругът ми. – А как се казва, госпожо? – Дърмън, Дъркин, Дерек или нещо подобно. |