По соцвреме канибал хванал пионер и го дал на жена си да го сготви. След известно време я пита:
– Жено, готов ли е пионерът?
А от казана се чува:
– Винаги готов!

Когато представител на една от африканските развиващи се страни посетил Москва, показали му как се играе в „Руска рулетка”. Африканецът останал много впечатлен.
След време руският му колега го посетил, а негърът му предложил да поиграят на „африканска рулетка”.
– И как се играе?
Африканецът му посочил шест едрогърди момичета, седнали в кръг.
– Всяко от тези момичета може да ви направи свирка.
– Къде е тук рискът? – учудил се руснакът.
– Една от тях е людоедка...

Един изследовател на Амазонка внезапно бил заобиколен от тълпа кръвожадни канибали. Поне той така си мислел, като гледал свирепите изражения на лицата им. Преценил ситуацията и си казал: "О, Боже, обречен съм!" В този момент от небето блеснал лъч светлина и един глас прогърмял:
– Не, сине мой, не си обречен. Вземи този камък от земята и прасни по главата вожда на племето, който стои точно срещу теб.
Послушал Божиите думи изследователят, грабнал камъка и без да се замисли, смазал черепа на вожда. Изправил се той, дишайки тежко, заобиколен от стотина канибали с шокирани физиономии, когато отново блеснал лъч и гласът прогърмял:
– Така, сега наистина си обречен!

Самолет пада на остров. Всички пътници са заловени от племето, което обитава острова. Водят ги при вожда. Той ги оглежда и казва:
– Значи жените ще ги ядем, а мъжете ще ги чукаме.
Всички жени в хор:
– Това не може да бъде!
Всички мъже в хор:
– Може, може...

Двама канибали ядат клоун... Почти го дояждат... Единият пита другия:
– И как е?
– Прехвалено меню... Никак не е смешно...

– Мамо, може ли днес да дойде у нас Иполит?
– Не може, хладилникът ни е пълен с твои приятели!

На пазара:
– Колко струва този дроб?
– 50 долара.
– Но аз не го искам за присаждане!

Разговарят канибал и мисионер.
Мисионерът: Как може да ядете хора? Това е ужасно! Това е грях! Това е зло!
Канибалът: Доколкото знам, през последните години при вас имаше война?
Мисионерът: Да, имаше.
Канибалът: И колко хора загинаха?
Мисионерът: Няколко десетки милиона.
Канибалът: И какво, изядохте ли ги?
Мисионерът: Не, закопахме ги.
Канибалът: Толкова трупове – и никаква полза?!

По съветско време в грузинско село пристигнала японска делегация. Председателят на колхоза бил доста представителен – над 2 метра и над 150 килограма, обрасъл от главата до петите: истински великан от приказките.
На прощалната вечеря, дадена от грузинска страна, се появили, както се полага, бъчва вино и печени прасенца. Председателят като тамада пиел от огромен рог, а от прасенцето ядял така (важен детайл!): първо го посолил, а после отчупил голям къс месо – като на старинен пир.
В един прекрасен момент малкият и нежен принц, който седял до него, си залял панталона с вино. Без да се двоуми, председателят гребнал сол и посолил петното (да не остане)... Ужасеният японец припаднал...

Седят канибали философи...
– Да му се не види, след като се нахранихм – никакви мисли в главата, празно...
– Казвах ти – в краката няма нищо възвишено...