На един канибал му се родил син. Започнал да го люлее на терасата. Съседът отгоре го видял и викнал:
– Честито! Ще черпиш!
– Няма. Ще си го ям сам.

Канибалите хващат няколко корабокрушенци, строяват ги в редица и командват:
– На "първо–второ", преброй се!

Канибал цяла вечер не спи – върти се в леглото, мисли: „Кой съм аз? Защо съм се появил на този свят? Какъв е смисълът на живота?”
Жена му го хока:
– Казвах ли ти да не ядеш интелектуалци преди лягане?

Пада самолет в джунглите, оцелява само стюардесата. Залавят я канибали и я подаряват на вожда. Минава седмица. Вождът излиза от колибата и пита племето:
– Когато ме улучи стрела, плаках ли?
– Не-е!
– А когато ме наръфа лъв, плаках ли?
– Не-е!
– А сега защо плача, когато пикая?!

Какво е истинско доверие?
– Орален секс между канибали...

Майката на канибал се кара на сина си, който не умее да се държи прилично на трапезата:
– Колко пъти съм ти казвала: когато се храниш, не бива да разговаряш с тия, които са ти в устата...

Двама канибали си облизват пръстите след вечеря.
– Жена ти прави страхотно печено – казва доволен гостът.
– Да, сигурно ще ми липсва – отговаря домакинът.

Канибал стои до умиращата си баба:
– Бабо! Сбогом!..
– Сбогом, внуче... Яж по-бързо, че ще изстина...

Двама белгийски мисионери били хванати от канибали. Както си му е редът, завързали ги един за друг, хвърлили ги в казана, добавили и зеленчуци и зачакали да стане супата. Минали десетина минути и изведнъж единият мисионер започнал да се смее неудържимо. Другият го запитал:
– Какво ти стана, братко? Скоро ще се сварим и ще ни изядат, а ти се смееш, сякаш става дума за някаква шегичка.
– Смея се – отговорил първият, – защото току-що им се изпиках в супата!

Баща възпитава сина си в канибалското село. Тъкмо тогава над главите им прелита с оглушителен грохот самолет.
– Тате, тате, какво е това голямо нещо, което мина над главите ни?
– Ами, сине – почесва се по главата бащата, – то е същото като банана: яде се само това, което е вътре.