Самолет катастрофира и пада на необитаем остров. Единственият останал жив седи под палма, глозга кост, когато вижда застинали в ужас спасители, които гледат него и купа човешки кости зад гърба му.
– Аз ви разбирам, трябва да ме ненавиждате за това, което направих, но трябваше да се боря за живота си! Трябваше с нещо да се храня сам на малкия необитаем остров.
Командирът на спасителите с ужас:
– Това го разбирам, но мамка ти – самолетът падна снощи!!

„...Четох, приятел, един пътепис как някъде в Австралия немците превзели остров с човекоядци и забили немското знаме. Но войниците не могли да се справят с туземците и помолили папата да им изпрати мисионери, та най-напред да поопитомят канибалите. Папата пратил много добри проповедници и людоедите освен немското знаме приели и кръста. Но от време на време се изгубвал я войник, я мисионер. След като немското знаме се развявало там три години, от острова изпратили депутация в Берлин да изкаже почитта си на Вилхелм и да го уверят във верноподанически чувства. Вождът на депутацията помолил кайзера да си прибере войниците в Берлин и да командирова повече мисионери. Вилхелм много се зарадвал и запитал дали всичките му австралийски поданици искат да се покръстят. Но вождът му обяснил: „Не е там работата, Ваше Величество. На черноризците месото им е по-крехко и по-сочно, отколкото на сините униформи. Черноризецът бързо се опича, костите сами се отделят, месото е като торта, а в костите – мозък колкото щеш. А ония, сините униформи, по цял ден ги въртиш на шиша и пак са си жилави като конопено въже...” (из „Швейк в руски плен”, Карел Ванек)

Две африкански племена се обединили и победили трето. Вождовете сготвили и изяли вожда на победеното племе.
– Нещо не е вкусно – казал единият.
– Абе, пак е по-добре от това, което ни даваха в мензата на Софийския университет.

Канибалско племе. Един от канибалите тича при вожда:
– Съседното племе ни обяви война...
Вождът се потупва по корема:
– Ей, писна ми от банкети...

Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено удря жената по главата с лъжицата:
– Колко пъти съм ти казвал: като слагаш месото, да му сваляш чорапите!

Мъж бяга от канибал с последни сили и му крещи:
– Остави ме! Трябва да храня жена и четири деца!
– А моите какво – от глад ли да мрат?

– Всички мечти се сбъдват, особено когато са за добро – мисли канибалът, докато гледа изпълзяващите на брега корабокрушенци...

Попитали един канибал:
– Абе, ти обичаш ли децата?
Замислил се той и казал:
– Е, ям ги, ама с отвращение...

Двама канибали обядват. Единият казал:
– Хич не харесвам тъща си.
– Нищо, яж само гарнитурата! – отвърнал другият.

– А как разбра, че тази мечка е стръвница?
– Погледът й е като на тъща ми...