Обява в канибалска трапезария:
„Мийте ръцете преди ядене! Вредно е да се ядат немити ръце!”

В канибалско семейство:
– Мамо, а как се казва блюдото, което ядем?
– „Последният герой”.

Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориашите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали помагат на бедните в Африка.
– Трябва да нахраним тези, които са гладни! – настоятелно повтаря пасторът.
– Добре де, добре – недоволства един от селяните, – ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?

Живял в гората жесток и ненаситен канибал. Но се намерил смел и благороден юноша, който убил канибала... Убил го и го изял.

Едно канибалско племе много изпаднало и дълго време гладувало. Събрали се мъжете и започнали да умуват какво да правят. Мислили, мислили, накрая вождът рекъл:
– Сетих се – ще обявим политическа криза. Тогава Европейският съюз ще ни изпрати съветници, САЩ ще изпратят от „Корпуса на мира”, а ние ще ги изядем!

– Ревностен мисионер беше отец Браун.
– Защо мислиш така?
– Когато канибалите го напъхали в казана, той възкликнал: „Надявам се най-сетне да получат влечение към религията”.

Седят двама папуаси на брега на океана, разговарят и прелистват „Плейбой”. Единият мечтателно:
– И какво меню само!..

– Как може вашето дете, с такава нежна кожа, да има толкова жилаво месо!

Турист попаднал на остров с канибали. Стигнал до колиба, където се продавал мозък, и видял следния ценоразпис:
"Мозък на артист – 10 долара/кг
Мозък на философ – 20 долара/кг
Мозък на учен – 20 долара/кг
Мозък на икономист – 200 долара/кг"
– Брей, тия икономисти много се търсят и при вас! – възкликнал той.
– Знаеш ли колко икономисти трябва да убия, за да събера кило мозък? – отговорил канибалът.

Двама попадат на необитаем остров. И когато вече съвсем подивяват, виждат – кораб в морето. Единият крещи:
– Ура! Сега ще дойдат лодките и от тях ще слязат хора!
Другият мрачно допълва:
– Да. И ще се запасим с месо за цяла зима...