Умира един. Душата му чака да се реши съдбата й. Свети Петър казва:
– Да-а…Сега ще решим къде да го отпратим: в ада или в Рая. Кой иска да каже нещо за него?
Първа душа:
– Това беше хубав човек – добър, отзивчив, прекрасен глава на семейство. За Рая е!
Втора душа:
– В работата винаги беше добросъвестен и честен. За Рая е!
Трета душа:
– В ада този шибаняк.
Душата на умрелия:
– Пешо, ти какво? Нали бяхме приятели?
Душата на Пешо:
– Бяхме. Ама влязох веднъж в обществена тоалетна. Седя в кабинката. Влизат някакви двама бизнесмени. Стоят до писоарите, говорят си. Изведнъж нахълтва килър и ги тресва. От страх не смея да дишам, да шукна и се моля на Бога да не ме чуе.
Душата на умрелия:
– А аз кво общо имам с това?
Душата на Пешо:
– А кой точно тогава ми позвъни на джиесема?

Бай Петър, който дълги години се бъхтил за хляба и когото дори демокрацията не го е изкушила да кривне от правия път, се преселил на оня свят. Ангелите му съобщили, че той е разпределен за Рая и пенсионерът застанал пред огромните порти. Потропал и очаквал, че ще му отвори самият Свети Петър. Когато ударил трети път, дверите се отворили и там застанал Дяволът. Възрастният мъж изненадано попитал дали не е сгрешил, но онзи му отвърнал бодро:
– Не си! Просто и при нас се извършиха реформи и от вчера вече сме обединени в един холдинг.

Умира порядъчна дама и отива при Господ.
– Господи, аз живях честно, не пиех, не пушех и не ходих по мъже. Каква награда ще отредиш за мен?
Господ се замислил дълбоко и наредил:
– Дайте й крилца!
– О, Господи, нима ще ме направиш ангел!?
– Не - гъска! – отговорил Господ.

Един проповедник през цялото време говорел само за прелестите на Рая.
– Защо нищо не казваш за ада? – попитали го енориашите.
– Не е необходимо, нали ада ще го видим сами.

Един, който е постоянно присъствие в бардак, влизайки в хола, вижда по стълбището да слиза свещеник:
- Отче, най-малко очаквах вас да ви видя в това заведение!
- Лоши мисли имаш за мен, сине мой. Дойдох тук само да си потърся забравения чадър…

Монахиня родила поредното дете и решила да го джироса на друга. Втората монахиня спяла с разтворени крака, когато й оставила новороденото между тях. Събужда се втората монахиня, вижда бебето и си казва:
- Даже на ръцете си да нямаш доверие!

За да попадне на небето, старец точно изпълняват наставленията на Бога и църквата през целия си живот. И ето го на небето. Когато един от старите му приятели го вижда да седи на облак с красива жена на коленете, му казва :
– Много добре, това ти е награда за честния живот!
– Съвсем не – отвръща старецът. – Ти мислиш, че тя е моя награда? Не, аз съм нейното наказание

Изповядвайки се, един мъж си признал, че е откраднал от съседа си сто снопа пшеница. Преди да опрости греховете му, свещеникът го пита:
– И колко пъти трябваше да ходиш за тях?
– Четири пъти, отче. Всеки път вземах по двайсет снопа.
– Но това прави осемдесет снопа!
– Да, а останалите двайсет ще ги прибера след изповедта.

– Кажете, отче, а мисионерите ще отидат ли на небето?
– Разбира се, сине мой!
– А канибалите?
– О, не! Канибалите – в никакъв случай!
– А канибал, който е изял мисионер?

– Я кажи, баща ти споменава ли Бога, когато сяда на масата, както го правеше преди? – пита племенника си религиозно бабе.
– Да, да, споменава го. Ето например, даже вчера, когато седна да обядва, той извика: „О, Боже! Пак това картофено пюре!”