Народна метеорология:
Ако мравките бързо тичат из мравуняка, затварят всички входове и изходи и тихичко псуват, значи времето се разваля и ще вали.

На магистрала разлята нафта.
Задава се едно „Ферари”, поднася на разлятото петно, удря се в мантинелата и се потрошава цялото. Отвътре излиза брокер, ядосва се, тюхка се, но в крайна сметка си казва:
– Е, няма нищо, ще поработя две седмици и ще си купя ново.
След малко се задава „Ролс Ройс” и той поднася, удря се. От него излиза арабин, петролен шейх, ядосва се и той, но в крайна сметка си казва:
– Е, няма нищо, ще работя една седмица и ще си купя нов.
Задава се „Трабант”, поднася на масленото петно, потрошава се целият. Излиза един мъж, хваща се за главата и се вайка:
– Мама му стара, дванайсет години работих, за да го купя!
Отива при него арабинът и го пита учудено:
– Тогава защо си купуваш толкова скъпа кола?!

Чужденци учат български език:
– Това е маса?
– Да, това е маса.
– Това е стол?
– Да, това е стол.
– Това е какво?
– Да, това е какво.

Огледалце, я кажи: кой е на света най-красивият, най-милият, най-...
– Я се дръпни встрани, че от теб нищо не се вижда...

Ходил един турист из планината, ходил, и по едно време стигнал до пропаст. До нея – камък, а на камъка дребно брадато старче със странни дрехи.
– Какъв си ти, дядо? – попитал го туристът.
– Магьосник.
– Хе, че какъв магьосник можеш да бъдеш – я се виж, един такъв дребен, никакъв... И какво можеш да направиш?
– Ами например мога да те пренеса през пропастта. Засили се и скачай.
Засилил се туристът, скочил:
– А-а-а-а... туп...
Дядото заплакал:
– Ех, защо нито една магия не стане както трябва поне веднъж...

Човек върви по пътечка в гората. На едно дърво гледа табелка:
„Който се качи на дървото, ще получи нови обувки”
Качил се на дървото, обул новите обувки, гледа нова табелка:
„Който слезе от дървото, ще го изнасилят.”
Той, естествено, не искал да му се случи такова щастие. Седял на дървото три дни, огладнял, ожаднял, замръзнал. В края на краищата слязъл от дървото. Изнасилили го. Тръгнал към къщи, тъжен, реве му се. Гледа насреща върви полицай. Тича при него и вика:
– Господин полицай, изнасилиха ме!
А полицаят му отвръща:
– Ми ти що се катериш по дърветата?

Какво казала едната стена на другата?
– Ще се срещнем на ъгъла.

В един завод по бай Тошово време имало един пазач – бай Иван. Всички много го уважавали. Един ден обаче директорът отишъл при него и му казал:
– Бай Иване, имам една молба към тебе. Утре в завода идва на посещение висша инстанция – другарят Тодор Живков. От тебе искам да махнеш тези стари дрехи и да си облечеш костюм.
Съгласил се бай Иван. На другия ден обаче идва директора и гледа – пазачът пак със старите си дрехи.
– Защо така бе, бай Иване, – попитал го той, – какво ще правим сега?
– Не се притеснявай, шефе, като дойде Тодор Живков, аз ще застана най-отзад, за да не ме види.
Пристигнал държавният глава, слязъл от колата и се огледал. Първото нещо, което видял, бил бай Иван.
– Оооо, бай Иване, какво правиш, ех, да знаеш как се затъжих за тебе! – казал Живков, прегърнал го и се разходили да разгледат завода.
Минала седмица и случаят се позабравил. Получило се съобщение, че на посещение ще идва още по-висшестоящ – другарят Леонид Брежнев. Бай Иван отново бил предупреден, но всичко се повторило. Той отново бил със старите дрехи. При пристигането си, обаче, Леонид Брежнев спрял веднага погледа си на него.
– Ооооо, бай Иване, мой человек, как дела? – попитал руснакът.
Проверката отново минала перфектно. На следващия ден пристигнало съобщение, което гласяло, че заради добрите резултати на проверките двамата най-заслужили служители отиват на екскурзия в Италия. На първо място сложен директорът, на второ – бай Иван.
Да идеш в Рим и да не видиш папата – не става. Отишли нашите хора да го видят и папата решил да им изпее една песен за поздрав. Аха-аха да започне, и забелязал бай Иван. Прегърнал го и му предложил да пеят заедно. Запели те и след малко един китаец побутнал директора за ръката:
– Абе, случайно да знаеш кой е този, дето пее с бай Иван?

Прякорът на един човек бил Сърмата. Един ден той бил в лошо настроение. Заканил се, че който го нарече Сърма, ще усети силата на гнева му. На път за работа го срещнал приятел:
– О, Сърма...
Човекът се ядосал и изпълнил заканата си. И така няколко пъти.
След като приятелите му разбрали, че той се сърди, решили да не го наричат Сърма.
Един от тях решил да се пошегува и го поздравил:
– Здравей, лозов лист с кайма и ориз!
– А си го свил, а съм те пребил – отговорил Сърмата.

Мадам седи в будоара си и чете любовен роман, когато от кухнята се разнася ужасен грохот. Тя търпеливо изчаква да се появи камериерката и да й обясни причината. Камериерката се появява и мадам я пита:
– Какво стана, Жанет?
– Нищо особено, мадам. Вашият сервиз за хранене от седемдесет и две части сега наброява петстотин тридесет и три!