Заекът имал рожден ден. Решили вълците да му изпратят поздравителна телеграма. Написали я, дошли до подписа и влезли да се чудят какво да напишат: „Глутница вълци” или „Група другари”.
Накрая се решили на компромис: „Глутница другари.”

Животните от гората са на море. Заекът излиза забързан от съблекалнята и отива до водата, където се къпят слонът и останалите животни.
– Слоне, излез! – казал заекът.
– Що бе, зайче, таман сега влязох.
– Абе, слоне, излез, много е важно!
Излязъл слонът от водата. Заекът се смръщил и казал:
– Абе, извинявай, мислих, че си ми обул банския...

Стои заекът на пънче и пише. Минава лисицата и го пита:
– Какво пишеш, Зайо?
– Дисертация.
– За какво?
– За това как зайците ядат лисици!
– Че къде си виждал такова нещо?
– Ела с мене и ще ти покажа...
След известно време Зайо пак седи и пише нещо. Минава Вълкът:
– Какво пишеш, дългоухи?
– Дисертация за това как зайците изяждат вълците!
– Ти да не си откачил?!
– Абе ти ела с мене и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката:
– Какво пишеш?
– Дисертация на тема: Зайците поголовно изяждат мечките!
– Да не си друсан бе, Зайо?
– Ела с мене и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, пълна с лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
ПОУКА: Важна е не темата на дисертацията, а кой е твоят ръководител!

Кума Лиса срещнала Зайо Байо в гората и го поканила на кафе. Като отишли у тях, тя се съблякла и му казала:
– Всичко, което виждаш, е твое и можеш да го вземеш!
Заекът нарамил телевизора и си тръгнал. По пътя го среща Кумчо Вълчо, който пита:
– Откъде изкопа тоя телевизор?
Заекът му разказал всичко, а вълкът го взел на подбив:
– Тъпанар! Тя е очаквала от теб нещо... по-така... по-мъжествено... ако разбираш какво имам предвид.
– Ами, щом си толкова мъжествен, все още можеш да се класираш за хладилника...

Заекът решил да си сложи край на живота, защото много го тормозят в гората. Взел пушка, дамаджана с хубава ракия и седнал на една полянка. Взел да пие като за последно. но колко му трябвало, напил се. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал.
Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си:
– И ракията тука, и мезето тука. Това е животът!
После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се, видяла и пушката.
– Какво е това? – попитала се тя и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла.
Така след нея дошли вълкът и мечката. Сполетяла ги същата участ.
След време заекът се събудил. Станал и като видял какво е около него, казал:
– Леле, като се напия, не знам какви ги върша!

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
– Няма да се пререждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
– Няма да се пререждаш!
Заекът пак става, отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. тогава заекът казва:
– Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията.

Мога да повдигна слон с една ръка, но къде да намеря слон с една ръка?

Събрали се животните в гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала:
– Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
– Ха-хаааа, зная и по-тъпи!

В едно щъркелово гнездо:
– Мамо, къде е татко?
– Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
– Къде беше цял ден?
– Плаших гимназистки!

Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас:
– Ало, трябва ли ви говорещ кон?
– Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона.
След малко пак се звъни:
– Ама аз съвсем сериозно... – но директорът пак затваря.
Трето позвъняване:
– Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седемцифров номер с копито?