Две змии си говорят и едната пита другата:
– Ей, ние отровни ли сме?
– Ами не знам. Защо ме питаш?
– Защото си прехапах езика!

Мама кенгуру се чеше неистово по корема, изважда малкото кенгурче от джоба, удря му един шамар и му се кара:
– Колко пъти съм ти казвала да не ядеш бисквити в леглото.

Муле вървяло през движещи се пясъци. В далечината видяло костенурки.
– Ех, три седмици движещи се пясъци, а сега и движещи се камъни.

Прасчо влиза в един магазин.
– Тази възглавница с какво е пълна? – пита той.
– С пух – отговаря продавачката.
– Ех, Мечо, Мечо... – въздиша тежко Прасчо.

Бик върви по поляната и намира една ръкавица. Гневно се обръща към кравите и им крясва:
– Шшш, ало, коя тъпа крава си е загубила сутиена?

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го на сутринта и го питат:
– Зайо, ти що си БЕЗ шапка, бе?– и бой, бой…
На другия ден отново го срещат, обаче заекът този път е с шапка:
– Зайо, ти що си СЪС шапка, бе?– и пак бой.
Така няколко дена "Що си със шапка, що си без шапка"– и бой! След време решили да сменят схемата и се наговорили: "Утре, като видим заека, ще му искаме по една цигара. Ако ни даде с филтър– що ни даваш с филтър, ако не– защо без филтър, и пак ще го бием!"
Зайчето обаче било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари– едната с филтър, другата без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му викат:
– Ей, заек, дай една цигара!
– С филтър или без филтър?– пита заекът.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и изревали:
– А бе, заек, ти що си без шапка...

Вълкът поканил кучето да си поиграят. Уверил го, че не е страшно изобщо, само в приказките говорят глупости за него. Кучето се съгласило, при условие вълкът да бъде с намордник и да му върже лапите. Така и сторили. След което вълкът се учудил:
– Сега пък защо трепериш?
– Ами от вълнение – отговорило кучето. – За пръв път ще ям вълк.

Върви си щраусът през пустинята и гледа в далечината една щрауска. Подгонил я, а тя побягнала. Гонил я, гонил я и започнал да я настига. Когато съвсем я наближил, тя спряла и си заровила главата в пясъка.
Щраусът също спрял с недоумяващ поглед:
– Абе къде изчезна тая, бе?

Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин.
– Вода... Вода... – едва произнася човекът.
– Нямам вода – отговаря бедуинът, – но продавам вратовръзки. Искаш ли?
– Не.
Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин.
– Вода... Дай вода...
Бедуинът:
– Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли?
– Не...
С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен гард и му казал:
– Съжалявам, без вратовръзки не пускаме!

Група туристи тръгнали на сафари. Нападнало ги стадо лъвове. За да умилостиви зверовете, един от групата – виртуозен цигулар, започнал да свири вълшебна музика. Всички лъвове замъркали доволно, но един се приближил, цапнал го и го излапал. Друг лъв се надигнал и промърморил: "Знаех си аз, че глухият ще го изяде!"